В община Хисаря стартира кампания за насърчаване на толерантността в училищната среда, под наслов „Толерантността – хармония в различието”. Целта на кампанията е да обедини усилията на учениците, учителите, работещите с деца и младежи, както и организациите на гражданското общество за създаване на по-толерантна среда, в която младите хора да се изграждат като пълноценни личности.
Инициатори на кампанията са Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Хисаря, Българският младежки червен кръст в Хисаря и Център за обществена подкрепа. Мотивирани от това, че образованието за толерантност е образование за формиране на ценности и училището би следвало да е център на образованието за толерантност, и да е място, където толерантността да се осъществява и преподава, от понеделник 16-ти ноември доброволците от БМЧК с представители от МКБППМН и ЦОП ще започнат обучения във всички училища в град Хисаря по темата. Методът ще бъде „Връстници обучават връстници”.
Толерантността се определя като една от най-важните социални компетентности – готовност и способност на човек да живее и конструктивно да действа в многообразния свят. Толерантността се възпитава, а образованието като целенасочена социализация на младите хора е най-прекият път за формиране и укрепване на социални ценности.
Както е известно на 16 ноември 1996 год. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност. Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира. Безспорно това са хубави думи, правилни концепции, но следва логичният въпрос имат ли те почва у нас? Какво е тяхното изражение в ежедневието ни?
Ако си направим ретроспекция само на един наш съвсем обикновен ден, бихме могли да си отговорим лично за нас към днешна дата
Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – сутрин, когато сме в задръстванията, когато се блъскаме в градския транспорт, чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата.
Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие?
Дали извръщайки очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и неможейки да се справят със собствената си бедност хора сме по своему толерантни, незабелязвайки проблемите.
Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата?
Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?
Има толкова много “дали”… и когато говорим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.
И ако досега не сме мислили над тези въпроси, може да го направим именно на 16 ноември. Не толкова помпозно и декларативно като в програмите и директивите на ООН, а ей така, просто по човешки. Да си отговорим с ръка на сърцето, лично за себе си.
И ако това го правеха повече хора, на повече дати, а не само на тази – може би – животът би бил “по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”.
Толерантни сме, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – сутрин, когато сме в задръстванията, когато се блъскаме в градския транспорт, чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата.
Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие?
Дали извръщайки очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и неможейки да се справят със собствената си бедност хора сме по своему толерантни, незабелязвайки проблемите.
Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата?
Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?
Има толкова много “дали”… и когато говорим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.
И ако досега не сме мислили над тези въпроси, може да го направим именно на 16 ноември. Не толкова помпозно и декларативно като в програмите и директивите на ООН, а ей така, просто по човешки. Да си отговорим с ръка на сърцето, лично за себе си.
И ако това го правеха повече хора, на повече дати, а не само на тази – може би – животът би бил “по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”.
Толерантни сме, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Опознай различните от теб!
