Сбогувахме се с Любен Дилов-син. Освен писател, журналист, сценарист и общественик, той беше и човек с рядко чувство за хумор. Той умееше да превръща иронията в изкуство, а наблюденията си върху живота – в истории с комедиен привкус.
Ето някои от незабравимите му афоризми:
*****
Животът е един от най-трудните.
****
Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат.
****
Страдам от споделена любов. Страдам библейски!!! Където чуках, все ми се отваряше… Дали ако звънна на секстелефон и там дава заето, това може да се приеме за несподелена любов?!
***
Що се отнася до Азис – сигурен съм, че той ще води листа. Просто никой няма да иска да е пред него и обърнат с – айде да кажем, гръб към Азис.
****
Дали защото съм от „Гергьовден“, но имам традиционна слабост към хора, които се казват Овчаров, Шиляшки, Гегов… По някакво съвпадение те се занимават с енергетика, оттам и на мен ми се налага да поразбирвам нещичко. Не като специалист, а като потребител на ток и парно. И то като голям потребител. При цените, които плащам за ток и парно през декември и януари, спокойно мога да твърдя, че съм в енергийния бизнес…/Марица
