Уязвимостта, която се предава по веригата

Днес почти всяка организация работи с външни доставчици и партньори. Те поддържат системи, обработват документи и често имат достъп до вътрешната мрежа. Това е нормална част от бизнеса, но крие и риск, който трудно се вижда на пръв поглед.

Големите компании инвестират значително в своята киберзащита. По-малките им подизпълнители обаче невинаги разполагат със същите ресурси. Именно затова хакерите все по-често атакуват тях – не защото са крайната цел, а защото през тях по-лесно могат да достигнат до нея.

Пробивът отвън

Такъв е случаят с най-голямата ядрена централа в Индия – Куданкулам. През май 2026 г. в сървър на IT компанията, обслужваща централата, е засечена подозрителна активност. Аларма не е задействана, а засегнатата страна е уведомена почти месец по-късно. Дотогава хакерската група World Leaks вече е публикувала онлайн чертежи на вентилационните системи, план на контролната зала и списък с доставчици.

Самият реактор не е бил компрометиран. Пробивът е при външния изпълнител. Но когато партньорът има достъп до чувствителни системи, последствията могат да бъдат също толкова сериозни.

Тези атаки – известни като атаки по веригата на доставка – стават все по-чести. Вместо да атакуват директно добре защитена организация, престъпниците търсят по-слабо защитен доставчик, през който да достигнат до истинската си цел.

Колко бързо може да се разпространи атаката

Друг реален случай показва колко важно е не само да се предотвратяват атаки, но и да се ограничава въздействието им. Рансъмуер атака спира производствения процес във Fairlife – подразделение на Coca-Cola в САЩ. Канадските заводи продължават работа, защото системите им са отделени и атаката не успява да се разпространи.

Двата примера поставят два важни въпроса. Първият е колко бързо може да бъде открита атаката. При Куданкулам почти месец никой не разбира какво се случва – достатъчно, за да бъде разпространена чувствителна информация извън компанията.

Затова бизнесите все по-често търсят решения за наблюдение и защита на крайните устройства. Пример за това е A1 Endpoint Protection със SentinelOne технология, услуга която подпомага защитата на крайните устройства и позволява бърза, автоматизирана реакция – още при първите признаци на компрометиране.

Вторият въпрос е колко бързо организацията може да се върне към нормална работа, ако атаката все пак успее. При производствени компании всеки час без работещи системи означава реални финансови загуби.

В такива ситуации решаващо значение имат решения като A1 Cyber Backup. То позволява на организациите да архивират и възстановяват данни на физически и виртуални сървъри, както и при различни системи, с които бизнесът работи.

Историите с ядрената централа в Индия и заводите на Coca-Cola може да изглеждат далечни, но и при двете става ясно едно: сигурността вече не зависи само от собствената инфраструктура на организацията, а и от всички нейни партньори и доставчици. Това е част от причините регулации като NIS2 да поставят изисквания за киберустойчивост не само на основния бизнес, но и на неговите подизпълнителни. Успешната защита означава не само да спреш атаката – а да я откриеш навреме, да ограничиш последствията и бързо да възстановиш работата си./Марица

Свързани статии