Конфискацията на колата не стресна водачите, склонни да карат пияни.
Това сочат данни на МВР, предоставени на „Телеграф“, на фона на зачестилите случаи на хванати пияни водачи с рекордно количество алкохол. Според данните намалението на случаите на шофиране с алкохол в кръвта са намалели с едва 16% от 2022 г. насам. Тенденцията се влошава, тъй като според статистиката спадът на пияните водачи за последната година е едва 4%. Това се случва на фона на въведената през лятото на 2023 г. конфискация на автомобила при алкохол над 1.2 промила или глоба в размера на пазарната цена на возилото, ако то не е собственост на нарушителя. Всичко това, оказва се, не плаши сериозно нарушителите.
Случаи
Според данните на МВР през 2022 г., последната цяла календарна година преди въвеждането на конфискациите у нас установени нарушения на водачи за управление на МПС след употреба на алкохол от 0,8 до 1.2 промила (административно нарушение) са 2656. През 2025 г. те са 2208, което e 16% намаление.
Същото е намалението и при криминализираната употреба на алкохол зад волана над 1.2 промила – престъпление, за което се налага конфискацията – от 5139 на 4278 случая. Според експерти това намаление не отговаря на поставените цели и не е достатъчно сериозно, още повече че с времето то намалява. Така например от началото на тази година до сега с алкохол под 1.2 промила са хванати 1088 души. За същия период на миналата година актовете са били 1172 или едва 7% намаление на годишна база. При тежкото нарушение с шофиране с алкохол в кръвта над 1.2 промила пък намалението е още по-мижаво. През тази година досега тежко пияните водачи са 2190, докато през миналата са били 2289, което значи спад от едва 4%.
Ефект
Според експертите причините за не особено впечатляващите резултати са комплексни. „Ефектът категорично не е драматичен особено на фона на това, че въведохме една от най-тежките санкции в българското законодателство – конфискация на автомобила. Едно от обясненията е, че най-рисковите водачи просто не реагират рационално на санкциите.
Класическата теория е, че по-тежкото наказание води до по-малко нарушения. Само че в този случай голяма част от шофиращите с над 1.2 промила са зависими от алкохол или системно поемат рискове, не преценяват последствията адекватно или просто вярват, че няма да бъдат хванати“, коментира за „Телеграф“ бившият началник на КАТ-София Тенчо Тенев. Според него рискът от конфискация не е достатъчно мощен възпиращ фактор за водачи с такъв профил.
„Реално не е важно колко голямо е наказанието, а най-вече вероятността да бъдеш хванат. А тя не е голяма, тъй като контролът е много слаб. Замислете се. Колко често виждате пътни полицаи? Някога имахме таргетирани проверки около питейните заведения. Излезе някой, качи се в колата, веднага го тестваме. Сега това не се прави. Слагат се камери масово, което е хубаво, но алкохол с камери не се лови. Като няма контрол, как да има резултати“, попита риторично Тенев.
Според него е възможно и някои нарушители все пак да са намалили риска чрез адаптация към новите мерки. Това може да се случи чрез шофиране на по-кратки разстояния, в по-малки населени места, както и избор на движение в часове и по малки пътища с по-слаб контрол.
Активност
На по-различно мнение е председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи в България адв. Владимир Тодоров. Според него контролът всъщност е по-силен от в миналото и именно затова не се наблюдава драстичен спад на нарушенията. „Просто има повече проверки. Някога в едно произволно РПУ имаха по 10-15 теста, сега има по 200-250. Т.е. това намаление на случаите, което не изглежда впечатляващо, трябва да се гледа в контекста на много повече проверки. Спокойно можем да предположим, че ако не бяха въведени конфискациите, например, бихме могли сега да сме регистрираме дори ръст на случаите“, каза Тодоров за „Телеграф“./Вестник Телеграф
