Гурбета ще го има поне докато заплатите у нас и в чужбина не се изравнят. И докато надниците в България имат още да наваксват, другият елемент в уравнението – цената на живот у нас и зад граница постепенно започват да се догонват и променят нагласите. Потокът от нашенци вече не е толкова голям и за някои професии сметката не излиза.
Цяла Европа разчита на вносна работна ръка за дейности, които на местните не са им по вкуса заради парите или условия на труд. Така е и в България – шофьорите на градския транспорт в Пловдив идват от Индия и Пакистан, камериерките и сервитьорите на хотелите по морето говорят на непознат език и прочие. На работната ръка от Азия заплатите в европейските държави им звучат много примамливо – на работната ръка от България към Европа вече не толкова.
Между 15 и 17 евро на час плащат в Нидерландия за служители в склад или производствено предприятие
Пари и разходи за живот
Между 15 и 17 евро е часовата ставка в Нидерландия за служители в склад или производствено предприятие, конкретизира Руслан Тодоров, мениджър в лицензираната агенция за подбор на персонал „Баб Консулт“. Тези позиции се водят за нискоквалифицирани кадри и не са нужни някакви специални умения. При някои компании има политика и за т.нар. бонус за „добре дошъл“. От обяви се вижда, че той е около 100 евро, като половината пари се дават след първите две седмици работа, а другата – в края на месеца. Глад за работници има в предприятията от хранително-вкусовата промишленост, предимно месопреработвателните. Зает в транжорна например може да си докара между 3000 и 3500 евро нето месечно, като часовата ставка гони 20 евро, дава още един пример специалистът.
Млади кадри в кулинарията също гледат с интерес към Нидерландия. Най-общо часовата ставка за тях е около 17 евро, но е полезно за трупане на опит. Обикновено в кухните на големи ресторанти зад граница влизат млади, току-що завършили българи, за да се учат на терен.
Напоследък в Скандинавия много бурно се развива корабостроенето и там също се търсят много кадри – заварчици, бояджии и др. Те също могат да разчитат на надник, надхвърлящ значително законно фиксирания в страната на лалетата – 14.99 евро на час. Зает в корабостроенето българин може да спестява на месец и до 1500 евро при неразточителен начин на живот. Има и нещо друго – в Скандинавия има много добра социална политика и отношение. Работодателите правят всичко възможно работниците да се чувстват добре, защото знаят, че щастливият служител е по-продуктивен, разказва наблюденията си Руслан Тодоров.
Топдестинациите
Предпочитаните дестинации са Нидерландия, Германия и Скандинавието. Агенциите за подбор на персонал, които подпомагат българи за работа в чужбина, организират пътуването и настаняването, но то се поема от служителя. Като сложим и разходите за храна и неотложни житейски нужди, едва тогава всеки може да прецени изгодно ли е да е далеч от дом и семейство. При всички случаи на плюс са по-висококвалифицираните кадри – медицински сестри, инженери, та дори и CNC оператори на машини в производството, посочва Руслан Тодоров.
И прави важна забележка – инженерните знания се ценят много и на родния пазар на труда, така че и в България се заплащат добре. При здравните и социалните специалисти е малко по-различно. Навремето много българки заработваха като болногледачи на възрастни хора в Австрия и Германия. И сега се търсят ударно такива кадри. Според обявите за работа подобно занимание може да носи и над 2500 евро месечно, като големият плюс е, че обикновено наетият живее в къщата на болния и се храни с него – така значително падат разходите за живот. Минусът е, че работата е еднотипна и тежка – понякога и чисто физически, ако възрастният е на легло.
На полето работата е тежка, а и заплащането не е високо
Строители и шофьори на камиони са доволни и тук
БГ строителите вече не пътуват за гурбет в Западна Европа, очертава още една тенденция специалистът „Човешки ресурси“. Причината е, че с бума в строителството те взимат и тук нелоши заплати, друг е въпросът доколко работят на светло.
Обърна се тенденцията и за международните шофьори – те също предпочитат да останат у дома, защото взимат почти едно и също (след удръжките и разходите за живот) и тук, и при европейски работодател. „Условията и при българските, и при чуждите работодатели са почти еднакви, когато говорим за тираджии. Към български компании наши сънародници кръстосват европейските пътища с камиони за около 3500 евро нето на месец“, посочва Тодоров. С други думи, българските шофьори вече са конкурентни на европейските си колеги.
За полето няма много желаещи
Работата в селското стопанство отдавна не се нрави на българина – тежка и жежка е, защото обикновено е през летните месеци. Родните фермери се оплакват, че трудно намират работна ръка за полето и овощните градини. Последно се чу, че черешовите дървета в Кюстендилско са останали необрани, защото нямало берачи, а ако има, те искат твърде много пари. Като прибавим и прекупвачите, които пък искат да купят продукцията за жълти стотинки, догодина може да не изкараме реколта, зарекоха се овощарите.
Същите драми спохождат и западноевропейските производители. Германски фермери отчаяно търсят сезонна работна ръка, а работа има чак до ноември. Само едно стопанство в провинция Баден-Вюртемберг има нужда от 100 души. Часовият надник е 13.90 евро бруто. Работи се осем часа, като има опция и за два часа допълнително – т.е. за един работен ден човек може да си докара 111 евро при стандартно работно време. Работодателят организира настаняването на чуждата си работна ръка, но срещу заплащане. Нощувката струва 14.50 евро. Храната се поема от работника. По най-груби сметки излиза, че за 22 дни работа гастарбайтерът може да си докара над 2440 евро. Цифрата на първо четене звучи много добре, но след като се извадят нощувките и ежедневните харчове за храна и други нужди, вече не толкова. Само нощувките за един месец ще глътнат 435 евро.
„Потокът на българи за сезонна работа в селското стопанство зад граница, по мое мнение, намалява. Разбира се, винаги ще се намерят хора, които условията ги устройват, но въобще не е това, което имахме преди години“, коментира Руслан Тодоров.
Агенцията му в момента има отворени позиции за сезонна заетост за оранжерия в Полша. Работодателят обещава минимум 1500 евро чисто месечна заплата при стандартно работно време, но желаещите са малко. Важно е обаче да се знае, че в Полша разходите за живот са по-ниски в сравнение с България и има вероятност за повече спестени пари. Става въпрос за краткосрочни договори – от 3 до 6 месеца.
В момента Испания е новият донор за нискоквалифицирана работна ръка за Западна Европа, сочат още наблюденията на експерта./Марица
