Почти половината от потребителските разходи на домакинствата в Европейския съюз са концентрирани в три основни направления – храни и безалкохолни напитки, жилищни разходи и транспорт. През януари 2026 г. те са представлявали общо 46% от разходите, показват най-новите данни на Евростат.
Трите категории имат сериозна тежест и в България, но структурата на семейния бюджет у нас се различава от средната за ЕС.
Храната е най-голямото перо в българския бюджет
През януари 2026 г. българските домакинства са отделяли 22,3% от потребителските си разходи за храни и безалкохолни напитки. За сравнение, средният дял за Европейския съюз е бил 16,3%.
Това прави храната най-голямото единично перо в потребителския бюджет на българските домакинства.
Спрямо януари 2025 г. делът на разходите за храна и безалкохолни напитки у нас се е увеличил с близо 0,4 процентни пункта.
Почти половината бюджет отива за три основни нужди
На второ място в България е транспортът, който е представлявал 14,3% от потребителските разходи през януари.
Жилищните разходи, включително тези за вода и електроенергия, са били третото най-голямо перо – 9,9%.
Така общо 46,5% от потребителските разходи на българските домакинства са били насочени към храна и безалкохолни напитки, транспорт и жилищни разходи.
За сравнение, в ЕС делът на транспорта е бил 14,7%, а на жилищните разходи – 14,9%.
Жилището тежи по-малко като дял, но разходите растат
В България делът на разходите за жилище през януари 2026 г. се е увеличил с 0,2 процентни пункта спрямо същия месец на предходната година.
В същото време делът на транспортните разходи е намалял с 0,7 процентни пункта.
Данните показват, че основните разходи продължават да заемат огромна част от бюджета на домакинствата, оставяйки по-малко пространство за останалите потребности.
Как се променят разходите в ЕС?
На ниво Европейски съюз между януари 2025 г. и януари 2026 г. се наблюдава увеличение на дела на разходите за отдих, спорт и култура – с 1,2 процентни пункта.
Разходите за ресторанти и услуги по настаняване са увеличили дела си с 0,3 процентни пункта, а тези за образование – с 0,1 процентен пункт.
Най-голям спад е отчетен при транспорта – с 0,4 процентни пункта, както и при информационните и комуникационните продукти и услуги – с 0,3 процентни пункта.
По-ниски цени не означават автоматично по-евтин живот
Данните за структурата на потреблението показват защо сравнението единствено по цени може да бъде подвеждащо.
България е сред страните с най-ниско ценово равнище в ЕС, но домакинствата имат и значително по-ниски доходи в сравнение със средните за Съюза. Затова по-важен показател е не само цената на даден продукт, а каква част от семейния бюджет е необходима за неговото закупуване.
Когато повече от една пета от потребителските разходи отиват само за храна и безалкохолни напитки, всяко по-сериозно поскъпване на основните продукти се усеща директно от домакинствата./Марица
