Не мога да разбера кое не е ясно. Утре може да е ваш близък. Детето ви. Пак ли ще е смешно? Пак ли няма да има значение и ще цъкнете на следващата новина?
Родили сте го, обичате го, гледате го, грижите се за него, то ви е целият свят. Накрая се появява един луд с нож, КОЙТО ГОДИНИ НАРЕД Е ДЕМОНСТРИРАЛ, ЧЕ Е ОПАСЕН, НО ВСИЧКИ СА ГО ПРЕНЕБРЕГВАЛИ, и слага край на живота на детето ви. Или на мъжа ви. Или на жена ви. Или вашия.
Кое не е ясно?! Кое от всичко това е толкова „смешно“? Или незначително, че не искате да ви занимават?
Върти се, суче се, винаги се намира някой „комедиант“, който да си прави тъпи майтапи, винаги се измества темата; и винаги си стоим на едно място с „решенията“ на проблемите.
Или се намира някой киселяк, който да пита: това ли е проблемът на държавата, че до него опряхме, какво правите за хората, че до животните опряхте.
И така нататък.
За всеки проблем се намират киселяци, които да твърдят, че нещо друго е по-важно. Че то – докато не решим глобалното затопляне, глада в Африка и конфликта в Близкия Изток, то направо нищо друго да не пипаме, а?!
Всеки път, когато се заговори за наказания на насилниците над животни – същият тоя хор почва да пее. Лее сок от мозък.
После някой от насилниците нападне човек. И тогава хористите сменят плочата и почват да леят друг мозък по темата: Защо сте допуснали да се случи, къде са властите, къде е държавата, защо спите?!
Ти да видиш!
Ето – имаме нападение над хора. С нож. Агресорът си е носил кухненски нож в джоба. Кой нормален човек си носи кухненски нож в джоба бе! Кой?
И се почва една защита за насилника: че си бил в правото да си прави каквото си иска с неговото си куче, понеже било негово (те, някои така и за жената и детето казват – негови са, чè си ги бие…). Оправдават го, че наръгал хората, изкарват ги тях виновни, че го смущавали. Смеят се разни „хора“, че виетнамците нямали такива проблеми (щото изяли кучетата).
Нали разбирате: тоя ЕДИН насилник няма да е чак такъв проблем, ако обществото ни не е пълно с такива като него, които изпълзяха – да го защитават. Те просто още не са били хванати да ръгат хора. Все още…
Показателно е това – колко много го защитават. Колко много хора биха го правили или вече го правят това, което той е направил.
Колко време вече си повтаряме едно и също: видиш ли жестокост към животно, вероятно виждаш само една частица от по-голямата система на насилие.
На никой не му пука; не вярват; цъкат на следващата новина и ден да мине – друг да дойде.
Насилието е насилие; насилниците са насилници. Всеки опит да се омаловажи води до ето това:
„Съпругата на тежко пострадалия признава, че се страхува от евентуалното освобождаване на задържания под гаранция. Със 7-годишното дете, станало свидетел на сблъсъка и раняването на баща си, вече работи психолог“.
Ето така ще започне първият учебен ден за едно българско дете, но интернет е пълен с „комедианти“, които го намират за много забавно, защото всичко тръгнало от някво си куче и абе изобщо кво ги занимавате бе!—те си имат работа – цъкат из новините за риалити ТВ звездите и циците на участничките. Вие сте седнали тука за детска психика да им говорите, за насилие… Ай сиктир, че ги занимавате с глупости!
…
Тоя въпросният насилник е показвал много пъти агресия срещу животното и срещу хора.
И нищо. Цъкане на език, вдигане на рамене, „е, то тука е така“; и ето ви резултатите. За малко двама души да умрат. А едно дете е с поломена психика за кой знае колко години напред.
Едно семейство с малко дете се прибира към дома си във Варна. Пред блока виждат 48-годишен мъж да малтретира кучето си. Правят му забележка. Следва конфликт. Собственикът на животното вади кухненски нож (!) и пробожда няколко пъти мъжа, който му е направил забележката – в торса и главата. Съсед се намесва, за да му вземе ножа, и също е намушкан – в корема.
ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА ПРЕД ОЧИТЕ НА ДЕТЕТО.
Според свидетели същият човек И ПРЕДИ е проявявал агресия към кучето и е влизал в конфликти с хора от квартала.
Това всичко, ако не е било предупреждение, че е тиктакаща бомба със закъснител, не знам кое е!
Насилието към хора невинаги започва с насилие над човек. Тия обикновено опипват почвата с насилие над животни. Услажда им се и продължават.
Обществото прави много опасна грешка, като решава, че ще започне да се интересува от него едва когато жертвата стане човек.
Можеше ли да има превенция? Можеше. Но не и с тоя манталитет, дето само се маха с ръка и се повтаря: не ме занимавай.
„Е, то е само куче.“ Колко пъти сме чували някакъв вариант на това изречение? Някой рита кучето си, бие го, държи го вързано на метър синджир в двора години наред, оставя животно без вода, без лечение, без възможност да се движи. Някой хвърля котка, трови кучета и се забавлява с тая болка. И… нищо.
Докато същият насилник не посегне на човек. Хора се трепят по улиците за една забележка, млатят се по светофарите. И много интересно… все се чудим откъде е дошло. Откъде ли па може да е дошло? Една жена с нарязано лице; друга – убита и изхвърлена в куфар; трета обезобразена от бой; на четвърта мъжът ѝ убил децата и се самоубил.
Откъде ли идва това насилие? Много интересно… в обществото, което третира най-слабите и безпомощните със садизъм и изпитва удоволствие да ги измъчва, рита, дави, хвърля. Много интересно, а… откъде ли идва това насилие, ти да видиш!
Науката отдавна предупреждава, че насилието над животни и насилието над хора невинаги живеят в отделни чекмеджета. Учените отдавна предупреждават, че насилието над животни е „сигнал“ за други видове насилие. Домашно насилие, агресия към непознати и т.н.
Толкова голямо общество ли сме, толкова ли много деца имаме, че така с лека ръка да махнем и да оставим потенциалните убийци да се разхождат между нас и да ни „редуцират“? Що? Щото не ни се занимава и има „по-важни неща“. Винаги има по-важни неща.
Тези двама варненци са живи по чудо. Единият все още е в болница, де…
Следващият път, следващият насилник може да е по-точен с ножа. А детето е било и то там.
И тогава същите, дето сега цъкат с език, че кучешката история е несериозна, ще скачат на разследващите – що не са „направили нещо“.
Ама в момента, в който тръгнат да правят „нещо“, пак тия – вечно недоволните – им скачат, що се занимават с глупости и пилеят време и ресурс.
Ни така, ни така.
…
ФБР събира отделни данни за жестокостта към животни в своята национална система за криминална статистика. Федералните обясняват това с необходимостта по-добре да се разбира връзката между жестокостта към животни, домашното насилие и други насилствени престъпления.
Във Варна границата този път беше прекрачена буквално пред очите ни. Според свидетелите агресията към животното не се е появила вчера. Имало е и предишни конфликти с хора.
Не чакайте насилието да смени вида на жертвата, за да го приемете насериозно. Просто не чакайте. И периодично проверявайте какво се прави по случаите на насилниците, защото и органите понякога замитат работата под килима. Питайте Google, ако трябва – какво се случва с убиеца на кучето Мая, беше потресаващ случай; какво става с мъчителите Габриела Сашова и Красимир Георгиев; какво става с насилника на Мечо и т.н.
Проверявайте, за да знаете в каква държава живеете./Новините БГ
