Посланиците на държавите членки на Европейския съюз в Комитета на постоянните представители (COREPER) не одобриха отварянето на Клъстер 3 от преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС. Решението е взето на заседание в Брюксел, съобщава сръбското издание Savremena politika, позовавайки се на дипломатически източници.
По информация на изданието осем държави членки са се противопоставили на преминаването към следващия етап от преговорния процес. Сред тях са България, Нидерландия, Белгия, Хърватия, Швеция, Естония, Латвия и Литва.
Основните възражения са свързани с недостатъчния напредък на Белград по отношение на върховенството на закона, независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и ограниченото съобразяване с общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз. Сред ключовите критики остава и отказът на Сърбия да се присъедини към европейските санкции срещу Русия след началото на войната в Украйна.
Решението не е окончателно
Очаква се темата да бъде разгледана отново на следващото заседание на COREPER, както и на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси, насрочено за 14 юли. Засега обаче няма сигнали, че държавите, които са блокирали решението, възнамеряват да променят позицията си.
По-рано този месец Европейската комисия препоръча отварянето на Клъстер 3, аргументирайки се с напредъка на Белград по част от реформите. Препоръката беше основана на оценка на Европейската комисия и на документ, изпратен от сръбското правителство до държавите членки.
Различни оценки за реформите
По време на дебат в Европейския парламент еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че предприетите от сръбските власти реформи, включително частичното изпълнение на препоръките на ОССЕ/СДИПЧ и процедурите по избор на нов състав на Регулаторния орган за електронни медии, представляват положителна стъпка.
Въпреки това редица европейски дипломати смятат, че тези действия не са достатъчни, за да бъдат решени дългогодишните проблеми, свързани с независимостта на съдебната система, демократичните институции, свободата на медиите и борбата с корупцията.
Русия, Китай и европейската перспектива
Допълнителни резерви сред част от държавите членки поражда външнополитическият курс на Белград. Сърбия продължава да поддържа близки отношения с Русия и Китай и отказва да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Москва, което остава една от основните пречки пред ускоряването на преговорния процес.
Президентът Александър Вучич неотдавна заяви, че не очаква Сърбия да стане член на Европейския съюз през следващите пет години. Въпреки това той увери, че страната ще продължи да изпълнява необходимите реформи и ще следва европейския си курс, като същевременно ще развива по-тясно регионално сътрудничество със страните от Западните Балкани./Марица
