Войната в Близкия изток оказва сериозен натиск върху европейската икономика, като води до повишаване на инфлацията до около 3% и значително забавяне на икономическия растеж. Това става ясно от последните оценки и решения на Европейската централна банка (ЕЦБ), която предприе нова стъпка в паричната си политика.
След тригодишна пауза ЕЦБ повиши основните лихвени проценти до 2,25%. Основната причина за решението е свързана с геополитическата нестабилност и нарастващия натиск върху цените на енергийните ресурси. Подобна мярка бе предприета и през 2023 г., когато банката реагира на енергийните сътресения вследствие на войната в Украйна.
От изявленията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард става ясно, че пазарните очаквания за още едно повишение на лихвите до края на годината са напълно обосновани. Според нея настоящата политика ще бъде запазена, докато инфлацията в еврозоната не се понижи до целевото ниво от 2%.
Заедно с решението за лихвените проценти, ЕЦБ актуализира и своите макроикономически прогнози. Очаква се инфлацията да остане около 3% не само през настоящата година, но и през първата половина на следващата. Едва през втората половина на 2027 г. се предвижда тя да започне да се понижава до около 2,3%.
Икономическият растеж в Европейския съюз също остава ограничен. За тази година се очаква той да бъде около 0,8%, през следващата може да достигне 1,2%, а през 2028 г. – около 1,5%, сочат последните прогнози на банката.
Повишаването на лихвените проценти има директни ефекти както върху домакинствата, така и върху бизнеса. Най-осезаемото последствие е поскъпването на кредитирането. Това води до спад в търсенето на заеми, което от своя страна намалява натиска върху цените и спомага за овладяване на инфлацията.
По-скъпите кредити обаче означават и по-ниска икономическа активност. Домакинствата ограничават разходите си, а бизнесът става по-предпазлив в инвестициите. Пазарът на недвижими имоти също започва да се охлажда, което допълнително забавя икономическия растеж.
Ключовото предизвикателство пред централните банки остава намирането на баланс между ограничаването на инфлацията и избягването на рецесия. За да привлекат повече средства, банките обикновено повишават и лихвите по депозитите, макар и не със същия темп като при кредитите.
Данните на Българската народна банка за първото тримесечие на годината показват нова тенденция – за първи път от няколко години насам обемът на отпуснатите кредити надвишава този на депозитите на тримесечна база. Разликата възлиза на 356 млн. евро в полза на заемите.
Засега това не е устойчива тенденция, но при задълбочаването ѝ може да се очаква натиск за повишаване на лихвите и в България – както по кредитите, така и по депозитите.
Към момента средната лихва по ипотечните кредити е около 2,4%, а при потребителските заеми – 8,81%. В периода от декември 2025 г. до май 2026 г. депозитите нарастват с 2,5%, докато кредитите се увеличават почти три пъти по-бързо – с около 6%.
Подобна тенденция се наблюдава и при фирменото кредитиране, където ръстът също изпреварва този при депозитите. Ако това разминаване се запази, може да се стигне до прегряване на кредитния пазар.
Експертите предупреждават, че ако кредитите продължат да растат с темпове от 15–20% годишно, докато депозитите се увеличават с едва 5–8%, това може да е сигнал за натрупване на дисбаланси. Дори и по-малка, но устойчива разлика в тази посока може да бъде предвестник на икономическо забавяне или рецесия.
Когато кредитите растат по-бързо от депозитите, банките започват да разполагат с по-малко евтин ресурс, което ги прави по-уязвими при икономически сътресения. В отговор те често повишават лихвите по депозитите и предлагат по-атрактивни условия, за да привлекат повече спестявания.
Успоредно с това се повишават и лихвите по кредитите, тъй като по-скъпото финансиране се прехвърля върху клиентите. Това може да доведе до допълнително поскъпване на имотите и увеличаване на задлъжнялостта на домакинствата и бизнеса.
При прекомерен ръст на кредитирането съществува риск от образуване на кредитен балон, което увеличава вероятността от нарастване на необслужваните заеми.
Централните банки, включително Българската народна банка, следят внимателно съотношението между кредити и депозити, както и динамиката на доходите. Ако кредитите растат значително по-бързо от доходите, това е сигнал за потенциални рискове за финансовата стабилност.
Въпреки че лихвите по ипотеките в България не следват автоматично тези на ЕЦБ, повишаването на цената на финансирането в Европа оказва влияние и върху местния пазар. Очакванията са новите ипотечни кредити постепенно да поскъпват.
Особено уязвими са заемите с плаваща лихва, при които месечните вноски могат да нараснат. Например, при ипотека от 100 хил. евро за 25 години, месечната вноска при лихва от 2,5% е около 450 евро, докато при 3,5% тя достига 500 евро.
Положителната новина е, че се очаква постепенно повишаване и на лихвите по депозитите. До момента българските банки прехвърляха по-бавно ефекта от европейската политика към спестителите, но с оглед на конкуренцията и бъдещото членство в еврозоната, условията по депозитите може да станат по-изгодни.
Експертите съветват хората, които обмислят покупка на имот, да планират внимателно. Ако бюджетът позволява поемане на евентуално увеличение на лихвата с около 1 процентен пункт, рискът остава относително управляем. При по-ограничени финансови възможности обаче е препоръчително да се предвиди и сценарий с допълнително покачване на лихвите, преди да се вземе окончателно решение./Марица
