Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха в Мека историческо тристранно отбранително споразумение, което може да промени съотношението на силите в Близкия изток и да засили ролята на Анкара в регионалната сигурност.
Документът, наречен „Споразумение от Мека за обща отбрана“, беше подписан от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф по време на еднодневното посещение на Ердоган в кралството.
Най-важната клауза предвижда, че въоръжено нападение срещу една от трите държави ще се разглежда като нападение срещу всички, като се позовава на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Това на практика създава нов механизъм за колективно възпиране в региона.
Според официалната информация споразумението не е насочено срещу конкретна държава и не представлява военен съюз от настъпателен тип. Подчертава се, че целта е споделяне на отбранителните способности, поддържане на диалог и укрепване на общата сигурност.
Особен интерес буди предвиденото тясно сътрудничество във военната промишленост. Турция, Саудитска Арабия и Пакистан планират по-дълбока връзка между своите въоръжени сили, съвместими системи за действие и общи отбранителни проекти. В документа се говори и за стремеж към „район без тероризъм“, който да подпомогне регионалната стабилност.
За Анкара споразумението е представено като допълнение към членството в НАТО, а не като негова замяна. Турските власти подчертават, че новият формат няма да промени международните задължения на страната.
Съществен акцент е поставен върху сигурността на морските търговски пътища. Очакванията са по-добрата координация между трите държави да улесни износа, доставките на енергийни суровини и движението на стоки през ключови морски маршрути. Тази част от споразумението е особено важна и за Европа, тъй като Турция остава основен мост между Близкия изток и европейските пазари.
В текста изрично се уточнява, че подписването не означава автоматично изпращане на турски войски при всяка регионална криза. Решенията за използване на сила ще продължат да се вземат от турските конституционни институции и националните органи за сигурност.
Документът съдържа и силен исторически и символичен елемент. В него се говори за „линия на братство от Анадола до Хиджаз и от Исламабад до Рияд“, основана на обща история, вяра и взаимна подкрепа в трудни времена.
Подписването на „Пакта от Мека“ идва в момент на засилено напрежение в Близкия изток, конкуренция за влияние в Червено море и Персийския залив и нарастващо значение на енергийните и търговските коридори.
Именно затова споразумението се разглежда като едно от най-значимите дипломатически и отбранителни решения на Турция през последните години./Марица
