Председателят на СДС и евродепутат от Европейската народна партия (Християндемократи) Илия Лазаров даде интервю за Novini.bg, в което коментира войната между САЩ и Иран, бъдещето на европейската отбрана, Зелената сделка, санкциите срещу Русия и необходимостта демократичната общност да излъчи общ кандидат за президентските избори в България.
– Г-н Лазаров, честито за избора Ви за председател на СДС. Какви са първите Ви приоритети и каква организация заварихте?
– Не бих казал, че съм заварил непозната организация. До избора ми бях главен секретар на СДС и отговарях именно за организационната дейност и структурите на партията. Познавам много добре състоянието ѝ и работата през последните години.
Основният ни приоритет в момента са президентските избори. Според нас е важно демократичната общност да се обедини около общ кандидат. Използвам понятието „демократична общност“, а не „десница“, защото има формации като „Продължаваме промяната“ и „Да, България“, които определям като ляво-либерални.
Разговаряхме по темата и с Манфред Вебер. Той също изрази позицията, че демократичните сили в България трябва да излъчат общ кандидат. От левицата най-вероятно ще бъде издигната кандидатурата на Илияна Йотова, която е силно разпознаваема на европейско ниво. Добре е да има истинско състезание, а не предизвестен победител.
– Да насочим разговора към международната политика. Как оценявате резултатите от срещата на върха на НАТО в Анкара на фона на войните в Близкия изток и Украйна?
– Очакванията бяха срещата да бъде конструктивна. Според мен обаче президентът Доналд Тръмп се намира в трудна политическа ситуация. Поставените цели спрямо Иран не бяха постигнати. Не беше постигнат траен мир, а движението през Ормузкия проток продължава да създава проблеми.
Военният конфликт показа, че без мащабна сухопътна операция трудно могат да бъдат постигнати решаващи резултати. Подобна операция би изисквала огромен човешки ресурс, който Съединените щати очевидно не са готови да ангажират, особено преди междинните избори за Конгреса.
– Кой плаща цената на този конфликт?
– На практика я плаща целият свят. Виждаме рязко поскъпване на петрола, на торовете и на редица суровини. Това неминуемо се отразява върху икономиките.
Лично аз смятам, че теми като Гренландия се използват за отклоняване на общественото внимание. Не изключвам и други външнополитически действия преди изборите в САЩ с цел администрацията да демонстрира успех.
По-сериозният проблем е друг – след това президентство светът започва да си задава въпроса дали може да разчита на Америка като гарант за сигурността. Ако Съединените щати постепенно се оттеглят от тази роля, Европа ще бъде принудена сама да гарантира собствената си сигурност и да търси нови партньорства.
– Готова ли е Европа за подобна промяна?
– Смятам, че е готова. Необходимо е обаче да променим начина си на мислене. В Брюксел и Страсбург вече се водят сериозни разговори по тази тема.
Твърденията, че Европа е слаба, според мен са част от пропагандата – както руската, така и американската. Европейският съюз остава един от най-големите икономически центрове в света с пазар от над 450 милиона потребители и огромен производствен потенциал.
– Как Европа може да възстанови конкурентоспособността си?
– Един от основните приоритети е реиндустриализацията. През последните десетилетия голяма част от производството беше изнесено не към Съединените щати, а към Китай и други държави от Третия свят.
В Европейския парламент вече се обсъждат конкретни мерки. Проведох срещи както с представители на автомобилната индустрия, така и с производителите на автомобилни компоненти. Основна тема беше насърчаването на производството с висока европейска добавена стойност.
– А какво трябва да се промени в сферата на отбраната?
– Отдавна защитавам тезата, че Европа трябва да изгради собствени въоръжени сили, както и общоевропейска система за разузнаване и контраразузнаване. Националните служби трябва да останат, но Европа се нуждае и от общ капацитет за сигурност.
Федерализацията трябва да бъде насочена към стратегически области като отбраната, а не към второстепенни административни въпроси.
– Това означава и повече средства за отбрана?
– Да. Тези разходи трябва да бъдат предвидени в бюджета. Това вероятно ще наложи преразглеждане на част от социалните политики и по-ефективно разходване на публичните средства.
Когато обсъждахме споразумението за свободна търговия с държавите от Меркосур, често посочвах, че земеделската търговия представлява сравнително малък дял от общия обмен. Земеделието е силно субсидирано, а тези средства трябва да бъдат създадени от конкурентоспособна индустрия. Затова решенията трябва да бъдат рационални и икономически обосновани.
– Може ли индустрията да бъде върната в Европа?
– Да, но това няма да стане с политически лозунги. Необходимо е създаването на благоприятни условия за инвестиции и производство.
– Това няма ли да влезе в противоречие със Зелената сделка?
– Според мен екологичната политика трябва да бъде много по-прагматична. Европа не може сама да поема тежестта на строги екологични ограничения, докато останалата част от света не следва същите правила.
Не съм против опазването на околната среда, но политиките трябва да бъдат реалистични и съобразени с глобалната конкурентоспособност на европейската икономика.
– Как оценявате санкциите срещу Русия?
– Санкциите трябва да бъдат ефективни, а не просто символични. Те трябва да имат измерим икономически ефект и да създават реален стимул страните да седнат на масата за преговори.
Понякога в европейските институции виждам прекалено декларативен подход. Според мен решенията трябва да бъдат прагматични и да се оценяват според реалния им резултат.
Последните години показаха още нещо – държави с по-малък военен потенциал като Украйна и Иран успяват да нанесат сериозни щети на значително по-големи сили. Това променя начина, по който светът разбира военния баланс през XXI век./Новините БГ
