Вчера правителството одобри позицията на Република България по 21-вия санкционен пакет на ЕС спрямо Русия и Беларус. С това решение България подкрепя политиката на ЕС за оказване на натиск, който да води до ангажирането на Русия със сериозни преговори и за прекратяване на войната в Украйна.
Обратът в позицията на кабинета
дойде само три седмици след като премиерът Румен Радев заяви категорично в Брюксел, че България ще наложи вето на 21-вия пакет санкции на Европа срещу Русия.
Оказа се, че страната ни няма да блокира приемането на санкциите, а само ще изрази резерви по отношение на включването на две лица в списъка. Това са руският патриарх Кирил и бизнесменът Вагит Алекперов.
Решението за отказа от вето беше обявено само ден след разговорите на премиера Румен Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и украинския президент Володимир Зеленски в Анкара по време на срещата на върха на НАТО. Въпреки че правителството не заяви официално, че разговорите в Турция са свързани с промяната в позицията ни, хронологията показва, че двете събития следват непосредствено едно след друго.
Изказванията на Румен Радев в Анкара придобиха много по-категоричен регионален нюанс. Пред съюзниците той даде да се разбере, че България ще продължи подкрепата си за Украйна, но постави ясни червени линии:
„само в рамките на финансовите си възможности и без това да бъде за сметка на социалните разходи“.
Премиерът увери, че страната ни иска да бъде сигурен партньор в изграждането на новата архитектура на сигурност в региона, но същевременно осъзнава, че инвестициите в отбрана не могат да погълнат вътрешната стабилност на страната.
Възможно е обаче влияние в разговорите в Турция да е оказала и невидимата връзка между санкциите срещу Русия и европейските плащания за България. Според официалните канали , задържането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост зависи от приемането на антикорупционни закони и реформи, докато позицията на България по 21-ия пакет санкции е продиктувана от защита на енергийните интереси и национални икономически съображения.
Двете теми видимо са юридически разделени, но на политическо ниво те често се обсъждат паралелно, поясняват експерти. Обвързването на несъвместимите теми обикновено става под формата на дипломатически дебат. Така, от една страна, европейските партньори очакват пълна солидарност по отношение на санкциите, а от друга, България настоява европейските институции да вземат предвид тежките икономически последствия за отделните държави.
Възможно е отказът от вето да има връзка и с решението на финансовите министри от Европейския съюз (ЕКОФИН), което се очаква днес по отношение на България. Предстои те да вземат ключово решение
дали срещу страната ни ще бъде задействана официална процедура по прекомерен дефицит (EDP).
Темата е централна точка в днешния дневен ред на заседанието в Брюксел, а подробности от гласуването се очакват по-късно следобед. Служебният финансов министър Гълъб Донев вече потвърди, че очакванията са негативни и стартирането на процедурата е почти сигурно.
Основният мотив за крайната мярка на Брюксел е финансовият резултат на страната ни за миналата година. България приключи 2025-а. с дефицит над 3% от БВП, което е нарушение на Маастрихтските критерии. Още в края на май премиерът Радев сигнализира за засилващия се натиск от страна на европейските институции.
Според него задействането на процедурата ще доведе до строг международен мониторинг над публичните разходи на страната, задължителни препоръки за фискална консолидация (орязване на разходи или вдигане на приходи), риск от финансови санкции и замразяване на европейски фондове, ако предписанията не бъдат изпълнени навреме.
В момента 9 от 27-те държави членки на ЕС се намират в Процедура по прекомерен дефицит. За по-голямата част от тях решението влезе в сила на 26 юли 2024 г., когато Европейската комисия извърши мащабен преглед на 12 страни и препоръча наказателни мерки срещу 7 от тях.
Добрата новина за София е примерът на Малта, която съвсем наскоро успя да коригира показателите си и да излезе от засиления надзор, което показва, че механизмът позволява бързо възстановяване при правилна финансова дисциплина./Марица
