След присъединяването на България към Шенген и въвеждането на еврото, бизнесът в страната е изправен пред нарастващ песимизъм. Според собственикa на социологическата агенция ЕСТАТ, Иво Желев, компаниите са изразходвали огромни суми в потребление, включително за апартаменти, коли и техника, но този период на разточителство вече е приключил.
Националният индекс на бизнес климата и тревожните тенденции
Последното изследване на ЕСТАТ показва спад на общия показател на бизнес климата с около 0,5 процентни пункта, като секторът търговия е отбелязал понижение с близо 3 пункта до 11,64, губейки второто си място и изпреварен от индустрията и секторите образование и здравеопазване. Това разкрива Иво Желев в интервю пред 24часа.
Особено тревожно е, че делът на компаниите „в риск“ нараства между два и три пъти, като в търговията вече е 25%, или около 34 000 фирми. „Рискова компания“ е такава, чието финансово и оперативно състояние се влошава, а предприемачите очакват спад през следващата година.
Малките търговци изправени пред тежки реалности
Макар че големите търговски вериги показват умерен оптимизъм, малките магазини изпитват сериозни затруднения. Концентрацията на оборотите у големите играчи и демографската миграция водят до намаляване на клиентската база за малките фирми, особено в провинцията. Според Желев, средният живот на една българска фирма остава едва година и половина, а дребните предприемачи често се сблъскват с минимална печалба.
Контролни органи и административен натиск
Разходите на фирмите за проверки на контролните органи остават високи: средно 780 лв. и труд на четирима служители за 4 часа. Около 13% от компаниите са проверявани над 100 пъти годишно, като активността на КЗК и КЗП нараства значително. Макар броят на кражбите да остава стабилен, бизнесът продължава да се чувства под напрежение и недоверие към държавата.
Осигуровки и разходи за труд – най-големият удар
„Бизнесът няма как да понесе увеличаване на осигуровките, дори при нетна заплата от 3000 лв. за служител, реалният разход за работодателя е 4600 лв.“, посочва Желев.
Според него, големият дразнител за предприемачите е не корпоративният данък, а тежестта на социалните осигуровки, която заема около една трета от фонда „Работна заплата“.
Необходимостта от предвидимост и диалог
Желев отбелязва, че политическата нестабилност и липсата на дългосрочно планиране пречат на бизнеса да се адаптира. Той препоръчва повече диалог и прозрачност от страна на властта, вместо внезапни увеличения на данъци и осигуровки. Според него, стратегията трябва да бъде насочена към равномерно разпределяне на натиска върху икономиката, без да се засяга гръбнакът на бизнеса.
Кадри и трудови ресурси – все по-голям проблем
Състоянието на човешките ресурси остава критично. Делът на компаниите, които не са загубили персонал през 2025 г., е намалял до половината, а времето за наемане на служител се е увеличило до 6,5 седмици за търговски персонал и почти месец за мениджмънт на средно и високо ниво.
Въпреки това, около две трети от фирмите предлагат социални придобивки като ваучери, допълнителни дни отпуск и корпоративни отстъпки, за да задържат или привлекат кадри.
Най-големите рискове за бизнеса
Сред най-неблагоприятните фактори за компаниите са:
Конкуренцията и обедняването на клиентите
Липсата на квалифицирани кадри
Високата цена на труда
Следват скъпата енергия, инфлацията, икономическата нестабилност и повишаването на разходите.
Критичен момент за бизнеса
Българският бизнес се намира в критичен момент. Високите осигуровки, политическата нестабилност и недостигът на кадри натежават върху компаниите, особено малките търговци. Според Иво Желев, диалог, предвидимост и внимателно планиране на данъчната и осигурителната политика са ключови за оцеляването на реалния сектор.
Иво Желев – собственик на социологическата агенция ЕСТАТ
Работил е във вестниците “Континент”, “Пари”, “Банкеръ” и агенция “Бизнес Дата”. През 1996 г. завършва социология в СУ. В периода 1999-2002 г. е зам.-директор на НЦИОМ при Народното събрание. През 2002 г. основава изследователската и консултантска компания ЕСТАТ, специализирана в проучванията на публичния сектор, политическите нагласи и икономическите изследвания./Марица
