Тревожна тенденция се очертава за бизнеса в национален мащаб. Нараства броят на компаниите, обявили банкрут, което означава, че те са в откриване на производство по несъстоятелност, вече са във фалит или в ликвидация. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие на 2026 г. с най-голям относителен дял сред тях са фирмите, занимаващи се с продажби и ремонт на автомобили и мотоциклети – 835, или 86.4%.
По искане на „Марица“ от НСИ предоставиха конкретни данни за ситуацията в Пловдив и областта. За периода април-юни броят на предприятията, обявили банкрут, е 67, като най-много – 60, са в посочения по-горе бранш. Четири са компаниите от преработващата промишленост, две в областта на професионални дейности и научни изследвания и една в сектор „Транспорт, складиране и пощи“. За сравнение, през първото тримесечие на тази година общият брой на фирмите, обявили банкрут в Пловдивско, е 54, като най-много - 47, отново са тези, които развиват дейност в областта на търговията и ремонта на коли. Има и по една в строителството и в сферата „Култура, спорт и развлечения“.
75 пък са банкрутиралите фирми през четвъртото тримесечие на 2025 г. в областта.
Причините за фалитите са комплексни – негативни последици от ковид пандемията, поскъпване на суровини и горива, невъзможност за справяне с конкуренцията, спад на поръчките, задължения и др. Има, макар и не много случаи на добре разработени фирми, на които основателите са в напреднала възраст, а наследниците им нямат интерес да продължат съответния бизнес.
Както „Марица“ писа, една от успешните фирми под тепетата, която затваря врати след над 30 години активно производство и подсигурен западен пазар, е производителят на чанти „Стани 89“ ООД. Името на семейната компания не е много популярно в България, тъй като почти цялата продукция се реализираше доскоро в Италия. Според официалната версия липсата на поръчки, които изработвали на ишлеме, била основната причина всички 120 работници да са в предизвестие, което изтича в началото на септември. Явно съдружниците нямат или не искат да търсят полезни ходове да възобновят производството, тъй като цялата база на „Кукленско шосе“, заедно с общежитие за работници и заведение за хранене, се продава.
Проспериращ доскоро пловдивски гигант с международен престиж също преустанови дейност. Дългогодишният производител на велосипеди „Лидер 96“
затвори новата си модерна фабрика за електровелосипеди в Куклен,
а от дъщерната фирма „Е-велорекс“ ЕООД и кредиторите поискаха производство по несъстоятелност. Куп задължения към НАП, кредитори, както и криза в бранша в европейски мащаб, са основните причини за краха на дружеството.
В разгара на ковид пандемията шумно откритата в Пловдив фабрика за нитрилни ръкавици, която е първата в Европа, успя да просъществува за кратко. Собственикът – софийската фирма „ППС Мануфакчъринг“ АД, поиска процедура по несъстоятелност през 2024 г. – две години след старта на производството. Като мотиви в исковата молба бяха посочени влошен бизнес климат и забавяне на доставката на производствена линия от Малайзия, увеличение на цената на контейнерния транспорт, забавяне на корабни доставки, както и скок на цените на основната суровина, курсът на долара, инфлацията, токът, газът и не на последно място – дъмпинг от китайските производители.
Фабриката за нитрилни ръкавици се продава от ЧСИ
Не са малко и фирмите от агросектора в региона, които бяха застигнати от банкрут. Съдбата им често се решава от частен съдебен изпълнител, който ги обявява на публичен търг след образувано изпълнително дело. Практиката обаче показва, че за подобни фирми почти не се намират купувачи, въпреки че при всяко следващо наддаване цената им пада. Емблематични агрокомпании в Пловдивско, изпитали величие и падение, са винарската изба в Брезово, фабриките за олио в Първомай и за кроасани в Скутаре, мандрата в Беловица, модерната база за производство на етерични масла в Ръжево Конаре и др.
Парадоксът на Икар е кодът за фиаското
В корпоративния свят банкрутът на успешни фирми е известен като Парадоксът на Икар. Понятието, въведено през 1990 г. от финансиста Дени Милър, обяснява как успешни компании или личности се провалят заради същите качества и стратегии, които първоначално са довели до техния успех. А защо Икар? Древногръцкият мит за Дедал и Икар разказва за атинския изобретател и неговия син, затворени на остров Крит от цар Минос. За да избягат, Дедал направил криле от пера и восък.
Бащата предупредил сина си да лети умерено – ниско над морето, за да не се намокрят перата, и не високо до слънцето. Икар обаче забравил съвета, полетял прекалено близо до слънцето, восъкът се разтопил и той паднал в морето. Парадоксът е, че силата се превръща в слабост, а в бизнеса успехът понякога води до самодоволство, слепота за рисковете и неспособност за промяна в нова среда. Не са рядкост и случаите за липса на гъвкавост, когато фирми отказват да приемат нови технологии, обвързани със стария си модел на работа.
Междуфирмената задлъжнялост тегли към фалити
Междуфирмената задлъжнялост е световен проблем, който повлича към блатото стотици фирми, дори най-успешните. Синдромът, за който няма лек, бе обсъден наскоро между министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и представители на Асоциацията за оранжерийно производство в страната. Неплатените в срок или забавени задължения между български компании, които са с фокус в агросектора, често са причина за изпадане във финансов колапс.
В последния си доклад международната корпорация за застраховане на търговски кредити Allianz Trade алармира, че в ключови сектори в България има сериозни проблеми. Анализът от началото на 2026 г. показва, че най-сериозни затруднения отново се наблюдават в агробизнеса, строителството, транспорта и търговията с горива, където забавянията са се увеличили средно с около 20 дни спрямо предходната година.
Земеделието у нас остава сред секторите с най-дълги срокове за разплащане -около 150 дни и повече. В строителството и свързаните с него подсектори плащанията се извършват обичайно след 100-120 дни. При компании, които изпълняват публични проекти, забавянията обаче могат да надхвърлят 180 дни, особено когато има затруднения при усвояването или изплащането на публични средства.
„В строителството забавянето на едно плащане много бързо се прехвърля към подизпълнители, доставчици и други партньори по веригата. Така проблемът на една компания може да засегне множество по-малки дружества, които разчитат на очакваните средства, за да обслужват собствените си задължения“, обясняват от екипа на Allianz Trade.
В транспортния сектор и търговията с горива сроковете за разплащане през тази година най-често се движат между 90 и 120 дни. При международните превози се регистрират и по-продължителни забавяния, които достигат 150 дни. Търговията с хранителни стоки също остава сред рисковите дейности, като събирането на вземанията се удължава до 100-120 дни. При експортните случаи плащанията понякога се бавят с месеци, особено когато длъжниците са от региони, засегнати от активни международни конфликти.
През 2026 г. в България се наблюдава преструктурирането на компании, включително чрез дигитализация и адаптиране към новата среда, свързана с еврото, международните усложнения при доставките и промените във финансирането. Тези процеси изискват допълнителен ресурс и могат временно да намалят свободните средства за разплащане с контрагенти. Поради силната обвързаност на местния бизнес с европейската икономика забавянията по международните вериги бързо се пренасят и върху българските компании, казват още експертите на Allianz Trade./Марица
