Българската икономика ще продължи да расте през следващите години, но пред страната остават сериозни предизвикателства. Това показва новият Годишен доклад на икономистите от Българската академия на науките (БАН), които разработиха три възможни сценария за развитието на страната до 2028 година.
Докладът на Института за икономически изследвания към БАН анализира състоянието на българската икономика и очертава възможните пътища пред страната в условията на глобална несигурност, инфлационен натиск и променяща се международна среда.
Според анализа икономиката навлиза в 2026 година с по-силно вътрешно търсене, активен кредитен пазар и по-висока инвестиционна активност. В същото време обаче външната позиция на страната отслабва, а международната среда остава непредвидима.
Учените предупреждават, че през следващите години икономическият растеж ще зависи все по-силно от способността на България да повишава производителността си и да привлича инвестиции с висока добавена стойност.
Три сценария за развитието на икономиката
Икономистите са разработили оптимистичен, базов и песимистичен сценарий за периода до 2028 година.
Базовият сценарий
Това е най-вероятният вариант според авторите на доклада. При него реалният брутен вътрешен продукт ще нарасне с 1,6% през 2026 година, с 2,5% през 2027 година и с 3,5% през 2028 година.
Инфлацията постепенно ще се успокоява, но ще остане над желаните нива – 3,7% през 2026 година, 2,9% през 2027 година и 2,4% през 2028 година.
Според учените този сценарий предполага по-бавен растеж, съчетан с все още сравнително висока инфлация и известни рискове пред публичните финанси.
Оптимистичният сценарий
При по-благоприятна международна икономическа среда, повече инвестиции, ускорено усвояване на европейски средства и успешна модернизация на икономиката България може да постигне по-високи темпове на растеж.
В този вариант инфлацията би се понижила по-бързо, инвестициите биха се увеличили значително, а държавният дълг би останал под контрол. Членството в еврозоната също би могло да допринесе за по-голяма финансова стабилност и по-добра инвестиционна среда.
Песимистичният сценарий
При задълбочаване на международните конфликти, нови енергийни сътресения или по-сериозно забавяне на европейската икономика България може да се сблъска със значително по-слаб растеж. В този случай инфлацията ще остане по-висока за по-дълго време, бюджетният дефицит ще нараства, а държавният дълг ще се увеличава по-бързо от очакваното.
В доклада се посочва, че приемането на еврото ще донесе важни институционални и финансови предимства за България, но няма автоматично да ускори икономическия растеж.
Според икономистите истинският ефект ще зависи от инвестициите, технологичното обновяване, качеството на работната сила и развитието на производства с висока добавена стойност.
Експертите са категорични, че не е устойчиво постоянните социални и административни разходи да се финансират чрез непрекъснато теглене на нов дълг.
Според тях основният риск не е самото равнище на държавния дълг, а използването на заемни средства за покриване на текущи разходи без достатъчна възвръщаемост за икономиката.
Затова БАН препоръчва по-строг контрол върху публичните инвестиции, по-ефективно използване на бюджетните средства и по-предпазлива фискална политика.
Какво трябва да се промени?
Според икономистите бъдещият растеж не трябва да бъде основан основно на потребление и внос.
Вместо това България трябва да насочи усилията си към повишаване на производителността, инвестиции в нови технологии, развитие на човешкия капитал, модернизация на индустрията и насърчаване на износа с висока добавена стойност.
Само така страната ще може да поддържа устойчиво развитие и да избегне по-негативните сценарии през следващите години.
Като част от изследването икономистите от БАН са разработили специален индекс на цените на факторите на производство, който проследява влиянието на различни икономически показатели върху крайните потребителски цени.
Анализът показва, че над 80% от ценовите промени се определят основно от четири фактора – цената на електроенергията, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Според учените именно тези компоненти ще продължат да играят ключова роля за инфлацията и през следващите години./Марица
