Работодателите с половин уста приветстват вдигането на пенсионната възраст. Не защото е най-доброто решение, а защото друго към момента няма.
Бизнесът наистина няма друг избор, освен да държи до последно служителите си в пенсионна възраст, посочва Надя Василева, председател на Конфедерацията по заетостта. За да се запушат дупките при дефицита на кадрите, едната възможност е внос на работна ръка. Но това все още е много трудно и тромаво. „Да, чуваме за план със 17 точки, които трябва да се изпълнят, но досега не виждаме кой знае каква разлика“, коментира тя. И дава за пример Румъния, където процедурите са доста по-улеснени и бизнесът се възползва максимално от чужди работници, за да се движи икономиката.
Другата спасителна сламка, за да не работим до живот, е масовата дигитализация и роботизация на дейностите. Но както и да се случва тя, това няма как да заличи нуждата от човешки фактор, смята Надя Василева. Хора все ще трябват!
Най-много застаряващи служители има в медицината, образованието, металургията, машиностроенето, строителството, химическата, консервната промишленост и др.
За работодателите тази ситуация е много трудна
Те трябва да съумеят да управляват колектив от четири поколения, събрани на едно място. А постепенно започва да навлиза и пето, поколението Алфа, и ребусът става още по-сложен, защото всяка генерация идва с особеностите си. Председателят на Конфедерацията по заетостта обаче е убедена, че възрастните служители не са за подценяване, защото те идват с опита си и поведенчески характеристики, като дисциплина, отговорност, емпатия и др. А и голяма част от хората около и над 65 години са доста работоспособни. Надя Василева разказва лична случка от пребиваването си в Норвегия. На круизен кораб служителите, които обработвали документите на пътниците, масово били над 70-годишни. „И се справяха брилянтно, чувството, че са полезни, ги окриляваше“, коментира тя. Очевидно било, че възрастните не работели от нищета, защото в Норвегия пенсиите са високи, те просто искали да са активна част от обществото.
Често обаче идеалният случай е доста далеч от реалността
„Ако има кандидат за свободна работна позиция на 25 години и на 50 години, предполагам, че повечето работодатели ще изберат младия, което би било много недалновидно – признава тя. – Според мен обаче немалко шефове вече се научиха, че няма да получат това качество, което са имали предишното младо поколение. Най-младите не че са некадърни, те са просто фокусирани, насочени в съвсем друга посока“, коментира тя.
По данни на НСИ коефициентът на демографско заместване, отчитащ съотношението между навлизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и излизащите (60-64 г.), е 69 на 100, като в много области той е далеч по-нисък (до и около 50 на 100). Това предполага в дълъг период от време започващите работа млади хора да са значително по-малко от тези, които прекратяват трудовия си живот поради пенсиониране. „Представете си какъв внос на работна ръка трябва да се направи, защото заради тези липсващи 30% на трудовия пазар икономиката ни може да остане наполовина“, подчертава Надя Василева.
Над 350 хиляди души, навършили пенсионна възраст и придобили право на пенсия у нас, продължават да работят, посочва Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара. Те прекарват между 5 и 7 години допълнително на трудовия пазар, след като са придобили право на пенсия.
Той разглежда икономическите последици от застаряването на населението в три основни направления.
Първата е свързана с намаляване на работната сила, което може да доведе до свиване на производството, намаляване на инвестициите и по-нисък икономически растеж. Другото последствие върви с нарастването на публичните и частните разходи поради увеличаването на броя на работещите или зависими възрастни хора, нуждата от средства за пенсионно и здравно осигуряване, профилактика и лечение, подобряване на условията на труд, обезщетения поради професионално заболяване или временна неработоспособност, изброява специалистът. Третата област касае риска от намаляване на жизнения стандарт, ако не се увеличи значително производителността на труда, която да компенсира намаляването на работната сила и нарастването на публичните и частните разходи.
Как е по света: В Дания ще бъхтят до 69 г., италианци и испанци – до 67
Пенсионните системи в отделните държави в Европа са структурирани по различен начин. Накъдето и да погледнем обаче, общото е едно – и там предстоят реформи и вдигане на възрастта за пенсиониране поради същата причина -населението застарява и няма кой да работи.
През 2023 г. именно заради прокарана радикална пенсионна реформа във Франция избухна най-масовият протест в новата история на страната. Тогава Еманюел Макрон предложи график за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години до 2030 г. и увеличаване на минималния осигурителен стаж за пълна пенсия от 42 на 43 години. Идеята изкара по площадите над един милион гневни французи. Проучванията показаха, че 68% от населението беше против и се бореха „със зъби и нокти“ против реформата. Стигна се дори до насилие. В крайна сметка Макрон победи. В момента във Франция хората се пенсионират на 62 години и 6 месеца, но до 2032 година е планирано възрастта да стане 64 години.
В Дания пък текущата ситуация е, че в пенсия се излиза при навършване на 67 години. След 2030 г. възрастта ще се увеличава с 1 година на всеки 5 г. в зависимост от нарастването на средната продължителност на живота. За 2035 г. е планирано работещите да излизат в заслужен отдих на 69 години. В Германия „пипат с бели ръкавици“. Там миналата година беше приета реформа, която включва стимули за по-късно пенсиониране, включително еднократни плащания и допълнителни вноски от работодателите. Работещите германци от третата възраст получават увеличение на пенсията с 0.5% за всеки допълнителен месец работа след пенсионна възраст, или 6% отгоре за всяка отложена година пенсиониране. Това увеличение е постоянно и се добавя към пенсията за целия остатък от живота. В момента в Германия се пенсионират на 66 години, но до 2031 г. възрастта трябва да се качи на 67 г.
В Испания до две години възрастта за пенсия също трябва да стигне 67 години. А в Италия в момента е толкова. Засега там няма планирани промени.
Най-либерална изглежда пенсионната система в Полша. Там жените се пенсионират на 60 години, а мъжете на 65 г. Реформи не се задават./Марица
