България ще има по-малко пари за земеделие през следващия програмен период 2028-2034 г. По линия на директните плащания, които досега бяха известни като Първи стълб на ОСП, за страната ни са предвидени 6,2 млрд. евро. За развитието на селските райони ще бъдат отпуснати още 1,4 млрд. евро. Това означава, че общата сума за следващия седемгодишен период е 7,6 млрд. евро. Тя е по-малка от бюджета от 7,89 млрд. евро, който е определен за страната ни в текущия програмен период. Неприятните цифри бяха съобщени от Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ЕК). Той участва във форум на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, проведен в столицата.
Фермери пресмятат, че подпомагането за сектора след 2028 година ще е с малко над 380 млн. евро под досегашното, без в тези сметки да се включва националното съфинансиране.
Успокоителното е, че България има потенциал да усвои допълнителни 13,7 млрд. евро по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), с които общата сума за страната ни може да се увеличи до 21,3 млрд. евро.
Милушев подчерта, че този бонус зависи изцяло от доказаната ефективност на националните реформи. Сред другите ключови промени са премахването на разделението между двата стълба на ОСП и значително намаляване на административната тежест за фермерите, съобщава „Агрозона“.
През юли тази година ЕК предложи бюджетната пътна карта на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. Представянето на дългоочакваната Многогодишна финансова рамка (МФР) постави началото на дълги и напрегнати преговори за бюджета между 27-те страни, членки на ЕС. Дискусиите може да продължат повече от две години – до края на 2027 година, като един от ключовите въпроси е бъдещето на ОСП – най-голямото отделно разходно перо на ЕС.
Съгласно предложението на ЕК относно МФР, която ще служи за подкрепа на земеделските стопани в Европейския съюз през предстоящия програмен период 2028-2034 г., българските фермери ще получат значителна финансова помощ.
Освен споменатите 7,6 млрд. евро, България може да получи достъп и до нов финансов ресурс от Европейската комисия, предназначен за подкрепа на по-слаборазвитите региони в рамките на Съюза. Общият размер на този нов бюджет за всички 27 държави членки възлиза на 218 млрд. евро. Според направените от Милушев изчисления земеделските стопани в страната биха могли да усвоят още 13,7 млрд. евро, стига да бъдат доказани ефективни реформи. Тези ресурси зависят в по-голяма степен от решенията на държавата и включват развитието на селските райони, иновациите и подхода LEADER. По този начин общата потенциална сума за България би достигнала внушителните 21,3 млрд. евро.
Ключовото условие за получаването на тези допълнителни средства е правителствата на съответните държави да демонстрират ефективността на европейската подкрепа. Експертът акцентира върху факта, че този проектобюджет не включва бъдещите национални съфинансирания, чието гласуване предстои да бъде решено от самите държави членки.
Що се отнася до общата МФР на Европейския съюз до 2034 година, тя е заложена в проекторегламента на ЕК в размер на 2 трилиона евро. От тази сума, 865 млрд. евро (или 44%) ще бъдат разпределени за изпълнение на плановете за национално и регионално партньорство. Именно в този мегафонд са включени и средствата, предвидени за селскостопанската политика.
Ключова трансформация в управлението на средствата е отпадането на сложното разделяне между досегашните два стълба на ОСП. Новият подход предвижда консолидиране на всички мерки в един общ национален план.
Това обединение ще елиминира нуждата от тромаво преразпределение на финансирането между различни бюджетни направления. Очаква се опростяването да донесе значителни предимства както за стопаните, така и за административния апарат. Тези ползи включват осезаемо намаляване на бюрокрацията, изразяващо се в ограничаване на одитите до максимум един път годишно, както и автоматично признаване на екологичните стандарти за сертифицираните биологични производители.
Новият бюджет за ОСП не е адекватен за държавите членки
„Бюджетът на ОСП трябва да гарантира най-малко сегашните нива на подкрепа и да отчита външната конвергенция, което не е адекватно отразено в предложеното разпределение на бюджета по държави членки“, каза по време на форума земеделският министър д-р Георги Тахов. Според него постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода. Правилата относно ОСП след 2027 г. трябва да бъдат уредени в единен регламент, който да бъде обсъждан и приет от Съвета по земеделие“, заяви още министър Тахов. Той изрази притеснение относно липсата на целенасочена подкрепа за развитието на селските райони и гарантираното им финансиране. По думите му, е важно да бъде продължена политиката за икономическите дейности и общностите в селските райони, включително чрез създаване и поддържане на заетост.
Министър Тахов изтъкна още, че ОСП не трябва да бъде част от Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, морско дело и рибарство, просперитет и сигурност (Единен фонд) за периода 2028-2034 г. Според него представеният проект на регламент ще доведе до понижаване на конкурентоспособността на европейските фермери и нарушаване на баланса между икономическата, социалната и екологичната устойчивост./Марица
