Вотът на недоверие е мотивиран от последователните дълбоки провали в провежданата от кабинета финансова политика. Правителството задълбочава фискалните дисбаланси и не предприема необходимите спешни мерки за възстановяването на устойчивостта на публичните финанси на страната. Това заяви лидерът на вносителите от „Възраждане“ Костадин Костадинов в началото на дебатите по вота на недоверие срещу правителството.
Припомняме, че на 27 юни „Възраждане” внесе третия вот срещу кабинета с мотив провал на фискалната политика и еврозоната. Той е подкрепен от „Величие“ и МЕЧ. Единствената друга парламентарна група извън властта – ПП-ДБ, заяви, че ще подкрепи вот на недоверие след 8 юли – датата, на която се очаква окончателното становище на Европа относно влизането на страната в еврозоната, информира, nova.bg.
Мотивите
По думите на Костадинов бюджетът преследва неправилно заложени цели, стъпвайки на фалшиви статистически данни.
„Макроикономическите прогнози са твърде оптимистични, а очакванията за събираемостта на данъчните приходи – нереалистични. Липсва обществена подкрепа за приемането на еврото. Невъзможно е да се говори за устойчивост на публичните финанси, когато правителството е заложило почти двойно покачване на дълга в следващите 4 години. Tрайно се залага на структурни дефицити. Тревожно е нарастването на лихвените плащания – с над 330%. Данните за инфлацията се разминават с истината – според официалните средногодишната за 2024 г. е 2,6%, което е абсолютно фалшива информация. До края на мандата осигурителната тежест ще се вдигне с 3%. Официално се обсъжда и вдигане на възрастта за пенсиониране. Предлагаме решение за гласуване на вот на недоверие. Искаме запазване на българския лев и връщане към консервативна фискална политика“, каза Костадинов в изявление от парламентарната трибуна.
От „Алианс за права и свободи“ попитаха сега ли е моментът за внасяне на вот на недоверие – в навечерието на очакване на финалното решение за приемане в еврозоната.
„Има ли ясно структурирана алтернатива на правителството? Има ли рискове за финансовата устройчивост в краткосрочен и дългосрочен план? Отговорите имат своя смисъл, ако се основават на здрава политическа и икономическа логика. Мечтата на поколения български политици е България да предприеме и последната решителна крачка към пълноправно членство в структурите на ЕС. От друга страна обаче позакъснялото и колебливо форсиране на този приоритет има нескрита цел – извличане на политически дивиденти, което показва и неубедителната разяснителна кампания. Логично, това предизвика вълна от протести. АПС има категорична позиция „за“ членството в еврозоната. Притесненията ни идват от свръхполитическите амбиции на управляващите“, отбеляза депутатът Хасан Адемов.
Лидерът на МЕЧ Радостин Василев в пленарната зала потвърди, че групата ще подкрепи вота. „Каквато и тема да изберем, тя ще е актуална. Няма никакво оправдание, което да ни разубеди, че правителството трябва да си ходи. За съжаление то е подкрепено и от ПП-ДБ. Към 30 май данните на МФ показваха бюджетен дефицит от 2,6% млрд. лева. Само след 2-3 месеца ще навлезем в процедура по свръхдефицит. Оттам вариантите са два – или ще се наложи актуализация на бюджета през октомври, която да спои кабинета още повече, приемайки нов фалшив бюджет. Или ще се ореже раздутата капиталова програма, за да се компенсира дефицита. През първите месеци влязоха само 1 млрд. от ДДС, което е 1/6 от повече предвиденото. Това ще доведе до 6 пъти по-малко приходи от ДДС до края на годината. 19 млрд. предвиден нов дълг означава, че финансовият министър е знаел, че залага нереалистични данни в бюджета и той ще се провали. Бил е създаден, за да бъде измамена администрацията на ЕС, за да ни приеме в еврозоната по политически, а не по икономически или конвергентни причини. Ако не падне кабинетът с този или някой от следващите вотове, Теменужка Петкова догодина ще предложи увеличение на данъците. Няма друг начин за компенсиране на дефицитите. Този бюджет е с фалшиви приходи и разходи, инфлация и дефицит. Направен е от фалшиво правителство. Чрез одържавяването на „Лукойл“ и ЕРП-тата, връщане на контрола над златни находища и ценни метали, щяхте да имате 15 млрд. лева, които не ви стигат“, коментира Василев.
Мария Илиева от „Величие“ също затвърди подкрепата на парламентарната си група за вота на недоверие.
„Това правителство, нелегитимно избрано, трябва да си тръгва. Бюджетът е на излишък от 2,6 млрд. – влошаване на състоянието в приходната част, защото много от данъците не се събират. 88 000 фирми дължат на НАП над 14,5 млрд. лева несъбрани данъци, като една част от тях никога няма и да се съберат, тъй като се прехвърлят на малоимотни фирми, не се плащат и осигуровки. Много сериозни разходи се правят за пенсии и се появява дупка – 7,7 млрд. лева. Няма устойчива демографска политика, нито такава за доходите. Има само увеличения на парче. Изоставаме и при плащанията по ПВУ, където дори да постъпят средства, вероятно ще отидат за избрани 2-3 фирми, най-вероятно за ветрогенератори. Бюджетът е направен, за да обслужи нечии интереси. Бихме подкрепили всички видове вотове на недоверие“, заяви тя.
Предходните вотове на недоверие срещу кабинета „Желязков“
На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие. Той беше внесен отново от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.
На 17 април кабинетът „Желязков” оцеля и след втория вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” – 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”. След празниците опозицията готви трети вот на недоверие./Марица
