През последните десетилетия правителството на САЩ публикува на всеки няколко години документ, озаглавен „Стратегия за национална сигурност“. В повечето случаи, това не предизвиква особен интерес. Днес, обаче, ситуацията е коренно различна. Администрацията на президента Доналд Тръмп разпространи своята стратегия в началото на месеца и тя моментално стана обект всевъзможни коментари. Причината е очевидна – документът нагледно демонстрира, че Вашингтон преориентира външната си политика и има значителни отклонения от традиционния подход след Студената война. Повечето анализатори го определят като директна атака към Европа, защото Старият континент е представен като район, изправен пред огромни проблеми и заплашен от „цивилизационно изчезване“. В същото време, Русия не е посочена за „пряка заплаха“ за САЩ – решение, което впоследствие беше приветствано от Кремъл. За мнозина, новата „Стратегия за национална сигурност“ представлява поредното доказателство, че настъпват безпрецедентни промени в отношенията между Белия дом и неговите партньори от ЕС и НАТО. Какво влияние оказва миналото върху настоящите събития? И какви са прогнозите на експертите за бъдещето на Запада?
Когато Русия искаше да се присъедини към НАТО
Кремъл често оправдава решението си да нахлуе в Украйна с твърдението, че преди повече от три десетилетия САЩ и НАТО са излъгали съветския лидер Михаил Горбачов за разширяването на Алианса. Според Москва, Западът тогава е обещал, че организацията няма да се придвижи „нито сантиметър на изток“. Какво сочат фактите? Документ, в който да е включен подобен ангажимент, няма. Според историка от Харвардския университет Мари Илис Сарот, в началото на 90-те години на миналия век били проведени редица срещи, на една от които присъствали държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър и Горбачов. Именно тогава дипломатът заявил: „Как ви звучи следното: Вие разрешавате на Германия да се обедини, а ние Ви казваме, че НАТО няма да се придвижи нито сантиметър на изток“. Горбачов определил това като „добра идея“, която трябва да бъде обсъдена в бъдеще. В същото време, обаче, не било подписано нищо. Черно на бяло съществува единствено договорът „Две плюс четири“ от септември 1990 г., сключен между Западна и Източна Германия, СССР, Великобритания, Франция и САЩ. Той на практика дава правото на Алианса да разшири територията, върху която действа член 5, според който организацията се ангажира да защитава своите членове.
Един от най-любопитните моменти от историята на взаимоотношенията между Русия и НАТО настъпва в началото на настоящия век. За него разказва бившият министър на отбраната на Великобритания Джордж Робъртсън, който ръководи Алианса в периода между 1999 и 2004 г. Според него, по време на първата му среща с Владимир Путин, състояла се през 2000 г., руският държавен глава повдигнал въпроса за присъединяването на Москва към организацията. Ето какво разказва Робъртсън: „Путин каза: „Кога ще ни поканите да се присъединим към НАТО?“ Аз му отвърнах: „Ние не каним никого, държавите кандидатстват за присъединяване към НАТО.“ Тогава той отвърна, че Русия няма да стои на опашка с други страни, които нямат значение“.
С оглед на настоящата ситуация, подобен сценарий, в който Кремъл става част от Алианса, звучи абсурдно. В интерес на истината, обаче, разказът на Робъртсън съответства на това, което Путин заяви пред покойния Дейвид Фрост в интервю за „Би Би Си“, което даде малко преди да встъпи в длъжност като президент на Русия. Тогава той отбеляза, че не изключва присъединяването на родината си към НАТО, но само при положение, че възгледите на Москва „се вземат предвид като такива на пълноправен партньор“. Путин дори допълни, че му е трудно да си представи Алианса като враг на Кремъл. Изненадващо или не, позицията на руския президент през изминалия четвърт век претърпя тотална трансформация. Днес, надеждата за партньорство и конструктивен диалог между НАТО и Кремъл изглежда, меко казано, илюзорна, като това няма как да се промени в обозримо бъдеще. Завръщането на Тръмп в Белия дом и затоплянето на отношенията по оста Вашингтон – Москва правят този пъзел още по-труден за нареждане, а предизвикателствата пред Запада се задълбочават с всеки изминал ден.
Новият световен ред
През 2022 г., малко след началото на руската инвазия в Украйна, бившият канцлер на Германия Олаф Шолц заяви, че в Европа започва „преломна епоха“. Думите му се оказаха пророчески, коментират анализатори – днес, трансатлантическият съюз, съществувал в продължение на осем десетилетия, е на ръба на пълен крах. Показателен е фактът, че Тръмп не крие намерението си да подкрепя европейските „патриотични“ партии, известни с критичното си отношение към ЕС. Освен това, представители на Пентагона наскоро отбелязаха, че ако страните от Стария континент не поемат по-голямата част от разходите за конвенционалните отбранителни способности на НАТО до 2027 г., САЩ могат да прекратят участието си в някои механизми за координация с останалите държави от Алианса. Как Вашингтон ще измерва напредъка на Европа е въпрос, на който все още няма отговор, а представители на ЕС вече отбелязаха, че поставеният краен срок е нереалистичен.
Какво означава всичко това? Основателно ли е да се твърди, че фигурите на глобалната шахматна дъска са напълно разместени и САЩ са застанали на страната на Русия? От гледна точка на Европа, това несъмнено изглежда така. Истината, обаче, е друга. Белият дом твърди, че неговата единствена цел е да защити американските интереси, а общите ценности и отношенията с доскорошните му най-близки съюзници остават на заден план. Политиката, водена от Тръмп, поставя на първо място способността на силния да диктува дневния ред, докато международното право постепенно се превръща в реликва от миналия век. За САЩ, сближаването на Русия и Китай е опасен процес, който може да доведе до крайно негативни последици. Опитвайки се да осуети това, Тръмп се опитва да подобри отношенията между Вашингтон и Москва, поставяйки Европа по този начин между чука и наковалнята.
Американският президент нееднократно е заявявал, че прекратяването на войната в Украйна е една от основните му цели и по тази причина е склонен да изпълни голяма част от исканията на Путин. Все по-често на ЕС пък се приписва желание да удължи конфликта между Киев и Москва – твърдение, споделяно в известна степен както от администрацията на Тръмп, така и от редица популистки формации в Европа, подкрепата за които расте. Някои дори обвиняват Евросъюза, че е трябвало да одобри без забележки първоначалния план от 28 точки за Украйна, определен от повечето експерти като пълна капитулация на страната. Очевидно е, че за Стария континент настъпват тежки времена, а вземането на спешни мерки за справянето с всички предизвикателства пред него е крайно наложително. От това колко успешни ще бъдат те зависи бъдещето на цяла Европа./Вести БГ
