Навлиза ли войната в Украйна в нов, много по-опасен етап? Този въпрос си задават всички международни анализатори, след като руски дронове нахлуха във въздушното пространство на Полша преди два дни. Варшава определи случилото се като „акт на агресия“ и „мащабна провокация“, допълвайки, че общо 19 летателни апарата, които са представлявали пряка заплаха за сигурността на страната, са били свалени. Ескалацията на напрежението достигна безпрецедентни нива, тъй като за пръв път самолети на НАТО свалят руски дронове. От Кремъл отхвърлиха твърденията, че става въпрос за планирано нападение срещу Полша и изразиха готовност да проведат консултации, за да бъде разкрита истината за случилото се. Какъв ще бъде следващият ход на Москва? И готов ли е Алиансът да се намеси, ако войната в Украйна се разрасне и засегне пряко държава, която е членка на организацията?
Критики срещу Москва
Нахлуването на дроновете във въздушното пространство на Полша предизвика вълна от коментари, а ситуацията продължава да бъде изключително напрегната. Показателни са думите на полския премиер Доналд Туск, който отбеляза, че страната му се намира „най-близо до открит конфликт от Втората световна война насам“. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи случилото се като „абсолютно безразсъдно“ и призова руския държавен глава Владимир Путин „да спре ескалацията на войната, която той разпалва с атаки срещу невинни цивилни и гражданска инфраструктура“. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас на свой ред подчерта, че Варшава може да разчита на пълната подкрепа на Брюксел. Тя също така изрази увереността си, че става въпрос за провокация и умишлени действия от страна на Русия.
На фона на тези изказвания, редица експерти споделят мнението, че Западът не е реагирал достатъчно твърдо, а отправените критики нито ще стреснат Кремъл, нито ще доведат до някакъв конкретен резултат. Един от тях е проф. Дейвид Марпълс от университета в Албърта, който е член на Института за изследвания на Украйна. „Нахлуването на руските дронове едва ли е инцидент. По-скоро става въпрос за провокация, която цели да тества способностите на Полша, а и на НАТО като цяло, да отбранява въздушното си пространство. Основният проблем е, че отговорът на западните сили беше слаб, дори незначителен – особено този на американския президент Доналд Тръмп. Това определено не е добра новина и се опасявам, че последствията могат да бъдат крайно негативни. Заради въпросната реакция на Запада, не изключвам Кремъл да предприеме още такива провокации в близко бъдеще“, заяви той за Vesti.bg.
По сходен начин анализира случилото се и Брайън Тейлър, професор по политология и международни отношения от университета в Сиракюз. Той предупреждава, че опасностите, пред които е изправена Европа, в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. „Смятам, че Кремъл тества НАТО по два начина. От една страна, Русия иска да види каква ще бъде реакцията на страните от организацията. Ако те демонстрират слабост или липса на единство, прогнозата ми е, че предстоят още подобни нахлувания. Освен това, една от най-важните цели на Путин е да разпалва противоречия и да разедини държавите от Алианса, като особено важно за него е да „откъсне“ САЩ от НАТО, които при управлението на Тръмп изглеждат благосклонно настроени към Русия“, смята проф. Тейлър.
Провокация или инцидент?
От години експерти предупреждават, че на фона на продължаващите сражения в Украйна, Русия иска да тества решимостта на НАТО. В интерес на истината, нахлуването на дроновете не е първият случай, в който конфликтът засяга пряко и други страни. През ноември 2022 г. ракета удари полско село, при което загинаха двама души (впоследствие стана ясно, че става въпрос за руска противовъздушна ракета, изстреляна от Украйна, която се отклонила от курса си). Руски дронове и самолети редовно преминават над страни от НАТО, като няколко такива случаи са регистрирани в Румъния, Латвия и Естония. Въпреки това, Дейвид Уелч, който е професор по международни отношения от университета във Ватерло, не е съгласен с предположенията, че случилото се преди два дни е било планирана операция. „Най-вероятно става въпрос за грешка, довела до отклоняването на дроновете от курса им. Каквото и да си говорим, Русия няма никаква полза от подобен ход в настоящия момент. Провокации към НАТО и действия, с които се тества противовъздушната отбрана на Алианса, по-скоро вредят, отколкото помагат на Кремъл“, отбеляза той за Vesti.bg.
Разбира се, далеч не всички споделят това мнение. „Моето предположение е, че навлизането на руските дронове във въздушното пространство на Полша изобщо не е случайно, а внимателно планирано действие. Нека не забравяме, че бяха свалени значителен брой летателни апарати. Твърде наивно е да вярваме в твърденията, че всички те просто са се отклонили от курса си“, смята проф. Тейлър. Според Кари Кьосел, която е политолог от университета в Нотр Дам, Индиана, все още има твърде много въпроси, на които не може да се дадат категорични отговори. „Трудно е да се каже дали нахлуването на руските дронове представлява провокация или е случен инцидент. При всички положения, случилото се ще има негативен ефект върху Русия. Ако става въпрос за предварително планирана операция, това означава, че Кремъл отправя сериозно предизвикателство към НАТО и намеква за готовността си да атакува страни, които са членки на Алианса. Ако пък е инцидент, то това би било очевидно доказателство за некомпетентността на руската армия“, смята тя.
Нахлуването на дроновете, както и започващото днес мащабно военно учение „Запад 2025“, в което ще вземат участие хиляди руски и беларуски войници, накара Полша да затвори границите си с Беларус. Това решение беше разкритикувано от Кремъл, като говорителката на руското външно министерство Мария Захарова призова Варшава да „обмисли последствията от такива разрушителни стъпки и да преразгледа решението си възможно най-скоро“. „Всичко това, което се случва в момента, показва колко крехък може да бъде мирът и колко опасни са последиците от войната. Истината е, че по време на въоръжени конфликти, допускането на грешки е неизбежно. От гледна точка на западните съюзници, най-важната задача в момента е една – демонстрирането на единство и отправянето на ясно послание към Русия, че НАТО има готовност да защити всяка една страна, членуваща в организацията. Ситуацията не бива да се подценява, но също така не бива да ѝ се придава излишно голяма важност“, обобщава проф. Уелч. Каквото и да се случи пред следващите дни и седмици, едно нещо е пределно ясно – допълнителната ескалация на напрежението е сценарий, който трябва да бъде избегнат на всяка цена, тъй като в противен случай последиците могат да се окажат катастрофални./Вести БГ
