Земетресение с магнитуд 4 по Рихтер е станало на разсъмване в морската зона между Аморгос и Санторини, съобщи в. „Катимерини“. Данните са от Геодинамичния институт към Националната обсерватория в Атина.
В 05:37 ч. сеизмологичната мрежа регистрира слабо земетресение с магнитуд 4 по скалата на Рихтер с фокус в морската зона на 16 км югозападно от Аркесини на Аморгос.
От 26 януари в района между островите Санторини и Аморгос са регистрирани над 14 000 земетресения, а само на 9 февруари бяха засечени над 1100 труса.
Пълна мистерия с повтарящите се земетресения
Гръцките острови Аморгос, Анафи и Санторини се намират вече почти месец под обсадата на безкраен рояк от интензивни земетресения.
През последните няколко седмици местните жители бяха разтревожени от трусове с магнитуд 5,3 по Рихтер. Повече от две трети от живеещите на Санторини са избрали доброволно да напуснат острова, а властите наредиха затварянето на училищата и отмениха големи събирания на закрито. На онези, които все още са там, е препоръчано да стоят далеч от брега и стръмните склонове на острова.
Поредицата от необичайно силни земетресения в региона, озадачава изследователите. „Не разбирам защо имаме тази повтаряща се поредица от земетресения“, казва Дейвид Пайл, вулканолог от Оксфордския университет. „Това е истински пъзел.“,
Това коментира той пред National Geographic, цитиран от trip.dir.bg.
Въпреки че самият Санторини е частично потопен и все още активен вулканичен остров, сегашният научен консенсус е, че причината за тези земетресения е всичко друго, но не и вулканична. Техният източник изглежда е свързан със странен, труден за прогнозиране тектоничен процес – такъв, който може бързо да отслабне или да ескалира.
Ситуацията непрекъснато се развива и нещата могат или да се влошат, или (да се надяваме) да се подобрят. Засега „няма причина за паника“, казва Джонас Прейн, геофизик в Океанографския институт „Уудс Хоул“. „Но със сигурност има причина за безпокойство.“
Прогнозирането на бъдещи опасности е трудно
Засега основната заплаха е особено силно земетресение и произтичащите от него свлачища или локализирани цунамита, които то може да причини. „Санторини може да не е на път да изригне“, казва Айзабел Йео, подводен вулканолог в Националния океанографски център в Саутхемптън, Англия. Но тя добавя, че това не означава, че едно голямо земетресение може да бъде изключено.
Наистина, това е причината училищата на Санторини да са затворени, а хората да са призовани да избягват бреговете — не поради някаква вулканична дейност, а поради потенциалните опасности от земетресения и цунами.
Този рояк може внезапно да изчезне. „Но все още има опасения, че може да се засили до много по-голямо земетресение“, казва Пайл. На 9 юли 1956 г. земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер в Аморгос — най-голямото, ударило Гърция през XX век — и последвалото цунами причиняват инфраструктурни щети на множество острови и убиват десетки хора.
„Животът в несигурност, докато ситуацията се развива… е много труден за хората, особено когато сградите се рушат и земята се тресе“, казва Ейми Донован, вулканолог и изследовател на природни опасности в Кеймбридж.
Въпреки че вероятността за катастрофално земетресение предизвиква безпокойство, то не е единственото нещо, което буди тревога. „В момента мисля, че най-голямото притеснение е, ако земетресенията започнат да се фокусират повече към вулканичната верига“, казва Прейн, включително близкия подводен вулкан Колумбо. „Винаги има риск от някакъв вид връзка.“
С други думи, „ако разклатите магмената си камера, можете да предизвикате вулканично изригване“, казва Йео. Понастоящем няма индикации, че това се случва, но това е нещо, за което учените следят отблизо.
Вместо да разчита на съществуваща мрежа от вулканични и тектонични сонди, международен екип от учени, ръководен от гръцки изследователи, внедрява нови инструменти, включително сеизмометри на дъното на океана и самопилотиращи се роботизирани подводници, всички от които сканират дълбините за всякакви подозрителни геоложки промени.
Гръцките власти съобщиха на обществеността опасността внимателно, бързо и прозрачно и „управляват кризата много добре“, казва Пайл. Но е тревожно, че близкото бъдеще е неясно. „Не съм сигурен дали има някакъв очевиден начин геолозите да кажат: „Това е най-вероятният сценарий за това как ще се развие всичко“./Марица
