Докато последиците от „12-дневната война“ между Иран и Израел продължават да привличат вниманието на международната общност, включително и на Белия дом, руският президент Владимир Путин се възползва от възможността да даде нов тласък на продължаващата си война в Украйна, пише в свой анализ Newsweek.
Както и при конфликта в Близкия изток, докладите от бойното поле на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война са пословично трудни за независима проверка. Въпреки това новините от фронтовете сочат скорошен напредък на Русия в нови региони в Централна Украйна, както и значително струпване на сили близо до североизточната регионална столица Суми.
Анализ, извършен от агенция Франс прес, позовавайки се на данни от Института за изследване на войната, установи, че през юни руските сили са завзели повече земя, отколкото през който и да е месец от ноември миналата година. Междувременно в неделя украинските военни се изправиха пред това, което нарекоха най-мащабното въздушно нападение, откакто Русия започна войната през февруари 2022 г.
Въпреки че успехите на Москва са сравнително ограничени и постепенни, те са устойчиви. А решението на Путин да засили офанзивата в момент, когато външнополитическият фокус на Белия дом остава върху Близкия изток – като президентът Доналд Тръмп сега удвоява усилията си да се възползва от иранско-израелското примирие, за да търси примирие в Газа – може да показва съгласувани усилия за укрепване на позицията на Кремъл, ако в крайна сметка се проявят преговори за Украйна с посредничеството на САЩ.
„Може да се очакват някои малки офанзиви, докато стратегическото внимание на САЩ отново е насочено към Близкия изток“, казва пред Newsweek Амос Фокс, пенсиониран полковник от американската армия, който работи като сътрудник в Инициативата за бъдеща сигурност на Държавния университет в Аризона.
„Путин би могъл да използва това възприемано разсейване като възможност за придобиване на допълнителни територии, които ще се окажат изгодни за Русия на масата за преговори“, допълва той.
Шанс за преговори
Официално военните цели на Русия остават непроменени, откакто Путин очерта мирния план през юни миналата година, а по-късно бяха потвърдени пред Newsweek от бившия руски посланик в САЩ и външен министър.
Планът предвижда Украйна да се откаже от предимно контролираните от Русия провинции Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които бяха официално анексирани от Москва след международно оспорван референдум през септември 2022 г., както и от Крим, заграбен от Русия и анексиран чрез подобен вот през 2014 г. Киев също така ще трябва да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО и да предприеме други стъпки, които бяха отказани от Зеленски.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди ангажимента на Русия да постигне основните си военни цели в изявление, публикувано във вторник, в отговор на обвиненията на специалния пратеник на Тръмп Кийт Келог към Москва, че забавя протакането на преговорите за постигане на споразумение.
„Заинтересовани сме да постигнем целите, които сме си поставили, и целите, които се опитваме да постигнем по време на [специалната военна операция], с политически и дипломатически средства“, заяви Песков в изявлението. „Затова не сме заинтересовани да отлагаме каквото и да било.“
Днес се оценява, че Русия е поела изцяло контрола над Луганск и е завзела между 60 и 70% от другите три претендирани региона в Източна Украйна. Крим е под пълен руски контрол от 2014 г. насам.
След като Тръмп уж предложи замразяване на фронтовите линии като част от мирния си план, Фокс твърди, че стратегията на Русия изглежда е насочена към максимизиране на печалбите, особено ако преговорите изглеждат на хоризонта.
„Моята оценка е, че Путин се опитва да се доближи до ръба на фронтовата линия, за да получи територия, която с удоволствие ще върне, в случай че се стигне до преговори за прекратяване на войната“, каза Фокс и допълва:
„Той е щастлив да запази преобладаващата част от областите, които в момента са под контрола на Русия – Крим, Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие – като същевременно връща малки части от окупирана Украйна, които имат малка или никаква стойност за политиката на Путин.“
„Моята оценка е, че Путин е получил това, което наричам „минимален приемлив резултат“, а именно Донбас, сухопътния мост към Крим и Крим“, допълва Фокс и казва: „Ако не беше получил това, те все още щяха да се борят усилено, за да получат тази територия. Тъй като тази територия сега номинално е руска, той е добре, ако войната приключи“.
Оценка на разходите
Фокс твърди, че въпреки големите загуби Русия изглежда е използвала предимството си в човешките ресурси, за да поддържа постепенни териториални придобивки.
„Изглежда, че Русия е напълно ангажирана в играта на котка и мишка с противодействие и използване на безпилотни самолети и преодоляване на украинските прецизни удари“, каза Фокс и допълва:
„Въпреки това руската стратегия все още е твърдо вкоренена в масовостта, т.е. просто повече войници и бойни оръжейни системи, независимо от тяхното качество, за да се преодолеят и упорстват срещу украинските технологични предимства.“
„Колкото и ужасяващо да звучи за повечето уши, стратегията на Русия за постоянна маса работи за тях, ако разглеждаме „победата“ и „загубата“ поне отчасти през призмата на териториалния контрол“, добави той.
„Като се има предвид интересът на Путин към денационализацията на Украйна, териториалният контрол със сигурност трябва да бъде една от категориите, които наблюдателите използват, за да измерят стратегическия успех и провал, за която и да е от страните, във войната“, допълва той.
Дилън Пейн Ройс, научен сътрудник в Училището по международни отношения към Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ в Москва, твърди, че липсата на официални източници за загубите на двете страни продължава да замъглява истинската цена на войната по отношение на човешките ресурси.
Той заяви, че именно Украйна се е насочила към „драконовски методи“ за търсене на работна ръка чрез налагане на наборна служба, докато „за Русия, с изключение на мобилизацията през септември 2022 г., набирането е изцяло на доброволци“. В същото време „руските сили като цяло напредват със скромни, но значителни темпове приблизително от миналата пролет“.
„В комбинация“, казва Ройс пред Newsweek, „тези неща показват, че руските сили се представят значително по-добре от своите противници на бойното поле.“
Фредерик Каган, старши научен сътрудник и директор на Проекта за критични заплахи в Американския институт за предприемачество, обрисува по-сложна картина, в която Украйна продължава да демонстрира страхотно майсторство в подкопаването на руските силни страни и използването на вражеските слабости.
„Руснаците не са особено близо до постигането на поставените цели, няма да постигнат поставените цели, освен ако нещата не се променят много драматично, а украинците все повече намират начини да компенсират техните предимства“, казва Каган пред Newsweek.
Той каза, че руските успехи са значително забавени от недостига на броня и уязвимостта на танковете от украински безпилотни удари, което принуждава руските войски да напредват предимно с крачка.
„Така че, от една страна, те са адаптирали тактическия си подход, за да отчетат и смекчат проблемите си с бронята, но това означава, че напредването им е основно ограничено до три мили в час“, каза Каган, „така нашите изчисления показват, че при сегашните темпове на напредване на Русия ще ѝ отнеме около един век, за да завладее останалата част от Украйна.“
И въпреки това темпо, според Каган крайната цел на Путин е пълна победа, а не частична победа.
„Путин смята, че може да продължи да напредва с тези бавни и мъчителни стъпки толкова дълго, колкото е необходимо, и че в крайна сметка западната подкрепа за Украйна ще се срине, Украйна ще се срине и той ще може да я победи напълно“, казва Каган и допълва: „Това е нашата оценка на сегашния стратегически разчет на Путин.“
„Този стратегически разчет се подхранва от факта, че от 2023 г. насам украинците не са показали способност да проведат значителна контраофанзива и да отвоюват територия от Путин“, добави той.
„Така че основният подход на Путин е, че колкото и малки да са печалбите, те са постепенни и той може да задържи всичко, което вземе, и затова просто ще продължи да натиска, докато или вземе всичко, или Украйна се срине.“, казва той.
Преплетени съдби
В крайна сметка това, което предстои да се случи с огнището на пожара в Близкия изток, може да окаже силно влияние върху хода на конфликта в Украйна. Между двата театъра вече съществуват преки връзки.
Москва и Техеран са дългогодишни партньори, които задълбочиха стратегическия си пакт през януари, а самоубийствените дронове от типа „Шахед“, лицензирани от Иран, се превърнаха в основна част от руските удари в Украйна.
Русия също така има интерес от стабилността на Иран отвъд конфликта в Украйна.
Макар че Путин публично потвърди, че неотдавнашното споразумение на страната му с Техеран не е било договор за взаимна отбрана и че ирански официални лица са отказали предложенията за придобиване на модерно оборудване за противовъздушна отбрана, потенциалната загуба на още един ключов партньор в Близкия изток само няколко месеца след падането на дългогодишния сирийски президент Башар Асад може да се окаже разрушителна за влиянието на Москва в региона.
Когато САЩ се намесиха пряко срещу Иран, нанасяйки безпрецедентни удари по три ключови ирански ядрени съоръжения по нареждане на Тръмп, Путин осъди този ход като „непровокиран акт на агресия“. На следващия ден иранският първи дипломат замина за Русия за преговори.
Междувременно, докато напрежението между Иран и Израел кипеше, министърът на отбраната Пийт Хегсет потвърди, че Пентагонът е пренасочил системи за борба с дронове от Украйна към Близкия изток.
Във вторник Белият дом потвърди пред различни медии, че редица американски доставки за Украйна в съответствие с прегледа на Министерството на отбраната.
„Това решение беше взето, за да се поставят интересите на Америка на първо място, след като Министерството на отбраната направи преглед на военната подкрепа и помощ на нашата страна за други държави по света“, заяви говорителката на Белия дом Анна Кели в изявление, цитирано от Асошиейтед прес.
„Силата на въоръжените сили на Съединените щати остава неоспорима – попитайте Иран“, добави тя./Вести БГ
