Началните учители ще се квалифицират допълнително, за да преподават новия предмет „Религия и добродетели“, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев. Днес той представи трите варианта на програмите по новата дисциплина.
„Началните учители са готови да преподават по всички предмети. Минаха допълнителна квалификация по компютърно моделиране. Сега ще минат и по религия. Не за една година всички учители. А след 4. клас ще преподават учители с квалификация по религия, история, философия“, уточни Вълчев.
Утре той ще се срещне с Педагогическите факултети на висшите училища. Една от темите ще е как да бъдат подготвени учители.
И трите възможни програми ще са с обща цел – общочовешки ценности и нравствено възпитание, подчерта Вълчев. А различните програми ще са три алтернативни пътеки към нея.
Програмите
МОН вече е публикувал на сайта си концепция за алтернативната програма „Добродетели/етика“. Тя има за цел да онагледи нашата визия като цяло за учебния предмет, който предлагаме да се включи като задължителен, обясни Вълчев. Той не представи другите две програми, но обясни, че за „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, ще се стъпи основно на съществуващите до момента. Те обаче трябва да се подобрят, някои неща да отпаднат, да бъдат включени и допълнителни.
Министърът подчерта, че новата концепция ще е основа само за обсъждане, тепърва ще се доработва и подобрява. Но ние искаме да публикуваме и да стъпим на такъв текст, по който да се проведат дебатите, каза Вълчев.
Министърът отговори на най-честите въпроси
Чувствам се длъжен, заради някои внушения, които се правят, каза Вълчев.
Религия ще се учи задължително.
Не, няма да се учи задължително, подчерта министърът. В системата има ЗИП – задължително избираем час. Той е задължителен, но в рамките на този час има възможност за избор. В случая ще се избира между различни програми. Така религия няма да се учи непременно конфесионално. Но ще се застъпи възпитание на добро и възпитание по добродетели, обясни министърът.
„Уверени сме, че едно от основните неща, които трябва да направим като държава и образователна система, е да засилим възпитанието в училището. Това ще направи децата по-добри и обществото в бъдеще – по-добро и по-хармонично.
Програмите по религия са двата алтернативни пътя за духовно формиране на ценности. В закона имаме такава цел – духовно-нравствено развитие. В програмата „Добродетели/етика“ сме стъпили на опита в страни, където има такива програми. Стъпили сме на опита на български училища. На това, което децата трябва да придобият като отношение и нагласи към света“, каза Вълчев.
Той отчете като пропуск, че до момента МОН не е публикувала концепция за новия предмет, който предлага.
2. Това е дало възможност за интерпретации и насаждане на идеята, че ще се учи задължително религия и църкавата ще влезе в училище заедно с духовни лица.
Не, няма, успокои Красимир Вълчев. Дори конфесионалните програми няма да се водят от свещенослужители. Ще се водят от учители, придобили квалификация в университетите.
3. Ще доведе ли до допълнителна натовареност?
Не. Допълнителният час ще бъде въвеждан поетапно – с повече часове в началните класове и по-малко в горните, но без да се увеличава общият брой часове. Предвидили сме да направим цялостна реформа в това отношение, но това ще отнеме повече време, обясни министър Вълчев. Въвеждането на този час ще е поетапно, бавно, предпазливо.
4. Децата ще се разделят
Да, децата в българската система на образованието се разделят – според способности, интереси, образователни резултати. Делят се всеки ден по различни часове и в рамките на целодневната организация. Учителите не карат момичетата да играят футбол, даде пример Вълчев. Самото обучение по религия и добродетели няма да възпитава в разделение – напротив, ще направи децата по-добри и толерантни, категоричен бе той.
И по трите учебни програми ценностното формиране ще е само на универсални човешки ценности – това, за което има безспорно съгласие. И сега това се прави от учителите, но те го вършат неуверено, защото няма такъв акцент, освен върху националното самосъзнание, посочи Вълчев.
5. Няма нито едно научно доказателство, че религията прави децата по-добри.
Това не е вярно, оспори министърът. „Може да се направи реферативен обзор в научните бази данни. Ние сме направили такова проучване и ще го публикуваме. Много по-лесно е тези, които твърдят това, да попитат изкуствения интелект или да поровят в интернет. Ние имаме наблюдения, че децата, които са включени във факултативния час по религия, са по-добри, имат по-малко зависимости и пороци, повишават си образователните резултати. Това трудно се измерва, не е научно изследване. Но е факт, че научните изследвания също казват, че включването в такива програми подобрява психичното здраве, подпомага справянето със стреса, намалява случаите на употреба на наркотици и лошо поведение, повишава благополучието на децата.
6. Това ли е най-важната реформа?
Не, важни са промените в учебните програми, в учебните планове, в образователната структура, в оценяването, в подготовката и квалификацията на учителите. Благополучието на едно дете зависи и от обучителната работа, и от нравственото възпитание. Отделните елементи не трябва да се противопоставят, заяви Вълчев.
В следващите месеци ще продължи обсъждането на публикуваната концепция за учебните програми. Ще се дискутират и промени по различните предмети.
До края на май или в началото на юни ще бъде представена концепция за рамковите учебни планове – по кой предмет колко часове да има.
Отворена е и реформата за оценяване. „Начинът, по който оценяваме, формира културата на учене. Ако оценяваме учениците да възпроизвеждат заучени знания, те заучават. Ако ги оценяваме да мислят, свързват и прилагат знания, те учат по-задълбочено и осмислят – посочи Вълчев. – Това е една от големите промени, които трябва да се направят в системата – и с националните изпити“.
Това е един от въпросите в законопроект за промени на Закона за предучилищно и училищно образование, който този месец ще бъде предложен за обществено обсъждане. В него ще бъдат засегнати около 20 теми. Темата „Религия и добродетели“ е една от тях, но е най-коментираната. Затова е в публичното пространство, но не сме я приоритизирали“, подчерта Вълчев.
Работните групи
Работните групи за програмите по „Религия и добродетели“ ще включват представители от различни сфери. Преди са били предимно от богословски факултети. Но за „Добродетели/етика“ трябва да бъдат включени много и по-различни хора. Още няма състав, но за следващите седмици ще се направи. „Вътре трябва да има плурализъм, да се чуят повече гласове. Трябва да ползваме този час, за да включим повече компетентности и теми. В него ще има елемент на история, гражданско образование, емоционално и социално учене. Трябва да бъдат засегнати и въпросите за преодоляване на агресията и съпротива срещу пороците“, посочи Вълчев.
Ще има организационно предизвикателство с разделянето на децата на групи.
И сега то се случва – в профилирана подготовка, в занимания по интереси, в целодневната организация. По-проблемният въпрос е, ако се приеме и тръгне да се регламентира новият предмет, колко минимум деца трябва да има по една програма, за се направи група. Ще се правят и сборни групи, където има повече класове. „Няма да можем да направим група за едно или две деца, но при всички случаи разширяваме достъпа до обучение. Сега е за 12 000 деца и зависи до голяма степен от склонността на училищата да предложи такова обучение в конкуренцията с други часове“, каза Вълчев.
Учебниците
Учебниците в момента се изготвят от издателствата, от авторски екип или пък МОН организира и изготвя учебници. Третият вариант е ползван за някои предмети, по които по-малко деца учат – например редки езици и професии. По „Религия и добродетели“ най-вероятно ще се изготвят от екипи на издателствата. „Убеден съм, че ще има достатъчно проекти. По-трудният въпрос е учебната програма, учебникът следва нея“, каза Вълчев.
Поетапно въвеждане
Ако новият предмет се гласува от Народното събрание, първата година ще се въведе само за един клас – за първолаците./Марица
