Допълнителни регламенти за забрана на използването на телефони в час няма да помогнат за проблема с разсейването и е много вероятно да останат само на хартия. Директори и учители са по-скоро скептични към предложението на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ да се направи промяна в закона и да се подписват споразумения между училището и семейството, в които двете страни се договарят, че е забранено децата да ползват мобилните си телефони в час.
Пловдивското СУ „Черноризец Храбър“ е първото учебно заведение в Пловдив, което преди години пробва да въведе писмени споразумения със семействата. Документът с правилата на училището се разписваше от двете страни като морален акт за взаимно договаряне за спазване на реда. Но родителите подписват и после първи нарушават правилата, сподели опита си директорката Елена Кисьова. Починът вече не се прилага. Тогава го въведоха и други учебни заведения, но се сблъскаха със същия проблем – няма никаква юридическа стойност и не може да бъде инструмент в случай на проблемно поведение.
По отношение на телефоните практиката в СУ „Черноризец Храбър“ е по време на учебен час личните телефони на децата да се оставят на определено място. Има известна съпротива у някои ученици, но като цяло нямаме проблем с това, казва Кисьова. В гимназиален курс училището прилага метода 1:1, където ползването на устройства е част от образователния процес.
Според Кисьова предложената промяна в закона ще се превърне в дълга процедура, докато мине през Народното събрание, а в крайна сметка пак няма да е надежден инструмент.
Ще го вкараме в закона и какво от това? Там и сега пише много неща. Въпросът е как ги прилагаме.
Според Елена Кисьова единственото работещо решение са правилата на училищно ниво. „Снощи имахме родителска среща, довечера е с други класове. Още в началото казваме на родителите: „Имаме правила – униформа, дисциплина, режим. Ако се нарушават, следва санкция и родителят трябва да съдейства! Въвели сме правила и не отстъпваме от тях. Не може да има 1350 деца в едно училище и да няма регламенти и ред“.
Според Кисьова няма да са удачни и прекалено драстични забрани – например да не се ползва телефон от началото до края на учебния ден.
„Децата вече са различни, не можем да им отнемем технологиите. По-разумно е сегашното положение – оставят телефоните в час, ползват ги в междучасието, смята Кисьова.
В пловдивското СУ „Любен Каравелов“ цялостната политика е за повече гъвкавост и там всеки учител сам преценява какви да са правилата по отношение на телефоните. Учителят по математика Георги Стоев е сред тези, които активно използват устройствата с образователна цел, включително добавена и виртуална реалност. Понякога, когато поставената задача изисква да не се ползват, ги събира. Но това е изключение само в рамките на конкретното задание. Практиката е телефоните да са у учениците по време на час.
„Случва се да се разсейват с тях, но това е, когато не са ангажирани в час. Затова усилията ми са по-скоро да бъдат въвлечени активно в работа, отколкото да им се налагат забрани – казва Георги Стоев. – Не са подходящи централизирани решения, а автономия на класната стая.
Важно е децата да се научат да ползват телефоните по смисления начин. По-полезно от забрана е, ако се постави задача, загуби се време с телефона и не бъде изпълнена добре или в срок, ученикът да получи по-ниска оценка. Тогава той сам ще си даде сметка, че това му пречи. Дълъг процес е и е по-трудният път. Но изгражда навик и осъзнаване. По ефективно ще е в дългосрочен план от забрани, за които не се знае и дали ще се спазват“, убеден е учителят./Вестник Марица