Разходът включва изтеглянето от обращение на банкнотите и монетите в левове и разпространението на еврото у нас от страна на БНБ, търговските банки и небанковите доставчици на платежни услуги. В сумата са включени и разходите им за превалутиране на всички сметки от левове в евро, за което те трябва да адаптират информационните и счетоводните си системи. Това е записано в доклада за цялостна оценка на замяната на лева с единната европейска валута, който върви с публикувания миналата седмица от Министерство на финансите проект на Закона за въвеждане на еврото.
От МФ напомнят, че според Националния план за въвеждане на еврото всеки един субект, независимо дали е частен или публичен, трябва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка. Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, няма да бъдат компенсирани от държавния бюджет.
По думите на производители и вносители на фискални устройства и софтуер за управление на продажбите, с цел минимизиране на разходите за търговците, е взето решение да не се сменя фискалната памет при преминаването на отчетността в евро, с изключение на някои по-специфични случаи. При това положение от Българската асоциация на дистрибуторите на фискални устройства (БАДФУ) са оценили разходите за актуализация на фискално устройство на около 100 лв. без ДДС.
Далеч по-големи разходи ще имат търговците с интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД). Според производителите на тези системи средната цена за доработката на 1 модел ИАСУТД, одобрена за конкретен търговски обект, ще струва 9400 лв. за модел, а средната цена за актуализация на място в търговски обект – 12 500 лв. за модел. Доработката на един модел ИАСУТД, одобрена за мрежа от търговски обекти, ще е 33 500 лв. Отделно има разходи и за изпитване и одобряване от Българския институт по метрология.
Нови предизвикателства ще има и пред „Български пощи“, които заради голямото си покритие в страната, ще бъдат активен участник при преминаването на България към еврото. В пощенските станции в продължение на шест месеца ще се обменят безплатно левовете на гражданите, което е свързано с ежедневна логистика и инкасо. Там ще можем да обменяме до 1000 лв. на ден. За суми от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден трябва да бъде подадена предварителна заявка от 3 работни дни. Такава услуга ще предоставят обаче само някои пощенски клонове в страната. Докладът за разходите предвижда, че това ще коства близо 30 милиона лева, които ще бъдат покрити от държавния бюджет.
В документа са посочени и възможните разходи за застрахователните и пенсионноосигурителните дружества от въвеждането на еврото. Те също ще трябва да посочват временно тарифите си в двете валути.
Според Асоциацията на българските застрахователи индикативната сума за превалутиране на застрахователните полици и за адаптацията на информационните системи варира от 15 000 лева до 3.350 млн. лв. в зависимост от размера на дружеството и спецификата на дейността му като общата сума за 17-те дружества възлиза на над 15.5 млн. лв.
Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбелязва, че общите им допълнителни разходи ще надхвърлят 2 млн. лв.
За гражданите, изглежда, процесът по преминаване в евро ще е съпътстван с най-малко разходи откъм пари, но не и откъм време. Физическите лица ще обменят безплатно левовете си в БНБ в неограничено количество и неограничено време. Това ще става по официалния валутен курс. През първите 6 месеца след въвеждането на еврото банкноти и монети могат да се обменят безплатно и в банките.
Това ще прави в същия период и „Български пощи“, но само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитни институции. След изтичане на първите 6 месеца банките и пощите ще могат да си слагат вече такса за тази услуга. А след изтичане на година от приемането ни в еврозоната те ще могат да преустановят тази дейност.
Финансовите експерти подсказват обаче един хитър ход, който може да се предприеме още сега – хората да вкарват постепенно левовете си по банковите си сметки, за да може автоматично банката да ги превалутира, когато влезем в еврозоната. Една от големите банки вече обяви такава кампания. Тя премахва таксата за внасяне на суми в левови сметки за срок от три месеца, без ограничение за размера на внасяните суми.
Ползите
Въвеждането на еврото ще ограничи значително разходите на бизнеса за превалутиране, се припомня в докладната. Например, ако се има предвид годишната външна търговия на България (сделките, разплатени в евро), капиталовите трансфери и средните отклонения на курсовете купува/продава от референтния курс на лева към еврото, изчисленията показват, че в периода 2016-2020 г. средногодишните разходи са били около 300 млн. лв. За 2022 г. този ефект е доста по-висок – около 500 млн. лв., заради същественото покачване на цените./Вестник Марица
