Трима владици се сочат за фаворити да наследят патриаршеската корона след кончината на Неофит.
На първо място сред тях е Пловдивският митрополит Николай, който има подкрепата на повечето по-млади членове на Светия Синод. Той спечели влияние не само в своята епархия, но и в църковните среди като един от най-енергичните владици.
Срещу него обаче ще се изправи старата гвардия, начело със 73-годишния Гавриил Ловченски, който е и най-яркият представител на проруското лоби в БПЦ. Той има богословска специализация в Московската духовна академия, бил е и предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. При предишния избор на патриарх Гавриил загуби финалния вот срещу Неофит, но сега ще потърси реванш. Очаква се той да има подкрепата на своя връстник Григорий Търновски и Серафим Неврокопски.
Третият основен претендент за следващ глава на православната ни църква е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (55 г.), който също гледа с добро око на връзките с Москва, но е по-умерен в изказванията си. Като най-старши в намаления състав на Светия Синод, на него беше поверено да организира изпращането и погребението на починалия Патриарх Неофит. За разлика от двамата си основни конкуренти, Дядо Николай първи осъди категорично нахлуването на Русия в Украйна. Пловдивският владика също така настоява за дипломатични отношения с Вселенския патриарх и подкрепи признаването на Македонската православна църква.
Малко вероятно е някой от останалите деветима митрополити, които отговарят на изискванията да бъдат кандидати за короната, да се включи в надпреварата, сочат сондажите сред висшия клир.
Над 100 делегати избират между трима кой да сложи короната
Изборът на нов патриарх трябва да бъде осъществен в рамките на четири месеца, т.е. до средата на юли. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя Синодът, а изборът трябва да е в Синодалната палата в неделен ден.
Седмица преди избора за патриарх Синодът трябва да излъчи с тайно гласуване и мнозинство от две трети трима митрополити от Св. Синод, кандидати за патриаршеския трон. Уставът на Българската православна църква има четири изисквания към главата на Българската православна църква. Патриархът, който е и Софийски митрополит, трябва:
да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като владика поне 5 години, „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред“.
В „листата“, от която ще се избира, този път най-вероятно ще участват 13 митрополити, тъй като според богослови смъртта на патриарха може да отложи избора на нов Сливенски митрополит.
Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим.
Доростолският митрополит Яков пък не отговаря на изискването да е управлявал епархия поне 5 години – той беше избран през 2020 г.
Деветимата митрополити, измежду които остава да бъдат излъчени тримата кандидати, са:
Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски митрополит Григорий
Плевенски, митрополит Игнатий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан Русенски, митрополит Наум
Врачански, митрополит Григорий, Видински митрополит Даниил.
Главата на Църквата се избира от Патриаршески събор, в който влизат над 100 делегати. Сред тях са – архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира – Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
В деня на избора се проверява редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Светия Синод след молитва открива Патриаршеския избирателен църковен събор. Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час. После форумът се открива, ако присъстват повече от половината от всички на събора. Няма ли кворум, Синодът насрочва избора за следващия неделен ден.
Гласуването за патриарх е тайно. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако за никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на Синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.
След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, да се оттегли./Вестник Марица
