Изследване показва, че мерките около COVID пандемията може да са довели до преждевременно остаряване на мозъците на тийнейджърите. Това ускорено съзряване е било особено ясно изразено при младите момичета, като са били наблюдавани потенциално необратими структурни промени във всички области на мозъка им.
Ограничителните мерки, въведени между 2020 и 2021 г., изиграха важна роля за ограничаване на разпространението на коронавируса SARS-CoV-2. Тези забрани обаче имаха своята цена: нарушаването на ежедневния живот и социалните дейности. Смята се, че тези смущения са били особено вредни за тийнейджърите, които разчитат на социалните взаимодействия, за да развият чувството си за самоидентификация и контрол.
„Смятаме пандемията от COVID-19 за здравна криза, но знаем, че тя доведе до други дълбоки промени в живота ни, особено за тийнейджърите“, казва в изявление Патриша Кул, старши автор на новото проучване и съдиректор на Института за обучение и мозъчни науки (I-LABS) към Вашингтонския университет.
През 2018 г. Кул и колегите ѝ от Вашингтонския университет започват надлъжно проучване със 160 тийнейджъри на възраст между 9 и 17 години, за да оценят промените в структурата на мозъка по време на типичното юношество. По-специално екипът си поставя за цел да проучи промените във външния слой на мозъка, наречен мозъчна кора, за който е известно, че изтънява с възрастта.
През 2020 г. обаче стана ясно, че тийнейджърските преживявания на тези участници далеч няма да са „нормални“. „След като пандемията започна, започнахме да мислим кои мозъчни мерки ще ни позволят да оценим какво е направило блокирането на мозъка от пандемията“, казва в изявление Нева Кориган, водещ автор на изследването и учен в I-LABS.
„Какво означаваше за нашите тийнейджъри да бъдат вкъщи, а не в социалните си групи – да не са в училище, да не спортуват, да не излизат навън?“
Известно е, че хроничният стрес и негативните събития в живота ускоряват изтъняването на кората на главния мозък, което е свързано с повишен риск от развитие на психични разстройства, особено сред младите жени. И така, какви последици може да има една глобална пандемия върху тези промени в структурата на мозъка?
Използвайки оригиналните си данни от 2018 г., екипът създаде модел, който да покаже очакваната траектория на кортикално изтъняване при тези тийнейджъри. След това участниците са били доведени за второ сканиране на мозъка през 2021 г., за да се сравни как всъщност се е променил мозъкът им през този период.
Средно мозъците на тийнейджърите показали значително ускорено кортикално изтъняване, с особено ясно изразени ефекти при жените. Докато при момчетата кортикалното изтъняване се наблюдавало само в зрителната кора, при момичетата то се наблюдавало по целия мозък. изследователите смятат, че тази разлика между половете може да се дължи на разликите в начина, по който момичетата и момчетата са склонни да се социализират, и на обществения стрес, който може да изпитват заради социалните медии.
„Тийнейджърите наистина вървят по въже, опитвайки се да подредят живота си“, казва Кул. „Те са подложени на огромен натиск. След това настъпва глобална пандемия и нормалните им канали за освобождаване от стреса изчезват. Тези канали за освобождаване вече ги няма, но социалните критики и натискът остават заради социалните медии.“
„Това, което пандемията като че ли наистина направи, е да изолира момичетата“, казва тя. „Всички тийнейджъри са изолирани, но момичетата страдат повече. Това се отрази много по-драматично на мозъците им.“
Кул каза, че макар да е възможно тези тийнейджъри да видят известно възстановяване, като например по-бавно изтъняване с течение на времето, малко вероятно е мозъчната кора да стане отново по-дебела.
Това проучване обаче има някои сериозни недостатъци. Като начало, въпреки че глобалното блокиране е било свързано с изтъняване на мозъка на тези тийнейджъри, през този период са настъпили много други променливи, които също може да са допринесли за тези промени в мозъка.
„Изследването показва, че след заключването мозъците на жените като цяло са показали по-голямо от очакваното изтъняване на кората, но не и че мерките за заключване действително са причинили изтъняването“, казва в изявление Ребека Шериф, психиатър-консултант и старши клиничен изследовател в Оксфордския университет.
Тя заяви, че в проучването са изключени доста голяма част от младите хора поради историята на психичното им здраве.
„Участниците са били изключени, ако някога са били диагностицирани с разстройство на развитието или психично разстройство, което, като се има предвид, че до един на всеки пет юноши има вероятно психично разстройство, изглежда доста голям пропуск. Освен това не се съобщава за други източници на стрес, така че не можем да кажем дали има други възможни причини за мозъчните промени“, казва Шериф.
Според Ричард Витлеем, доцент по невроинформатика в Университета в Кеймбридж, е трудно тези резултати да се приложат към общото население.
„Първо, извадките са доста малки, така че трябва да сме предпазливи да не обобщаваме тези резултати за всички юноши“, казва той в изявление.
„На второ място, няма много информация за тези проби, освен че са събрани по различно време по време на пандемията, така че не можем да приемем, че причината за тези докладвани промени в мозъка определено е блокирането.
„Например, много други неща може да са се случили по време на пандемичния период, като например заразяване с COVID-19 или редица инфекции. Има много фактори, които не са моделирани или документирани в тази статия, които потенциално биха могли да обяснят тези резултати извън самите блокирания“, казва Витлеем.
Ясно е, че е необходима допълнителна работа, за да се потвърди дали самите блокирания са пряко отговорни за тези ефекти, но проучването допринася за разбирането ни за крехкостта на мозъка на тийнейджърите.
„Нашето изследване въвежда нов набор от въпроси за това какво означава да се ускори процесът на стареене в мозъка“, каза Кул. „Всички най-добри изследвания повдигат дълбоки нови въпроси и мисля, че точно това направихме тук.“/Вести БГ