Еверест… Дори и само споменаването на това име ни кара да се замислим за силата на човешкия дух. За предизвикателствата, които преодоляваме в живота си. Дори и за онази клиширана, но абсолютно вярна приказка, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Днешната новина, че трета българка е покорила най-високия връх на планетата ни кара да се запитаме кои са всъщност тези наши сънародници, които са постигали това постижение преди.
И кои са тези, които останаха завинаги горе, с поглед вперен към небето, сякаш казвайки: Ще полетя завинаги заедно с мечтата си. Затова и днес ще се сетим най-вече за тях, с тъга, но и с усмивка, защото към тъгата неизбежно има и огромна доза гордост от факта, че са българи.
Преди 30 години Христо Проданов изкачи Еверест по „Жестокия път“
До момента, Покрива на света са покорявали общо 16 българи (Христо Проданов, Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Петко Тотев, Дойчин Боянов, Христо Христов, Петя Колчева, Камен Колчев, Атанас Скатов, Слави Несторов, Стефан Стефанов, Силвия Аздреева и вече Мариета Георгиева).
Първи това прави легендарният Христо Проданов през далечната вече 1984 година. Той е сякаш и най-яркото олицетворение на саможертвата в името на успеха. През април Христо тръгва абсолютно сам, без кислороден апарат по най-трудния западен склон на планината, неслучайно наричан „Жестокия път“. Постига го.
Качва се най-горе, но престоява там прекалено дълго време – цели 33 минути. Това се оказва фатално. На слизане, нощта го застига, когато е почти без сили. Радистът повтаря по радиостанцията „Не заспивай! Ти си българин! Всичко е наред, към теб идват хора, моля те не заспивай!“, а Проданов отговаря: „Не съм далече, не съм. На гребена съм“. Това се оказват и последните му думи.
Завинаги в плен на мечтата си остават и други двама българи – Милен Метков и Огнян Стойков, поели в опит да изкачат най-високия връх 5 години по-късно. Част от състава на третата ни Национална хималайска експедиция, те стигат до връх Анапурна. На връщане обаче се отделят и скоро съобщават, че са се загубили заради лоша видимост, а малко след това се сгушват завинаги в ледената прегръдка на Хималаите.
През 1994 година там си отива и първата жена сред сънародниците ни – Йорданка Димитрова. Заедно с колегата си Борислав Димитров тя се отправя към третия по височина връх в света Кангчендзьонга. По пътя той измръзва и е принуден да се върне обратно. Тя обаче отказва да го последва и продължава напред сама. Борислав е последният, който я вижда жива. Едва години след това тялото й е открито от италиански алпинисти.
Четири години по-късно същата съдба сполетява и варненеца Христо Станчев. Лошо време кара българина да се откаже от изкачването на единия от двата хиляди осемхилядника на Хималаите – Манаслу, а на слизане алпинистът се подхлъзва на леден участък и директно полетява в бездната.
Десетилетие след Йорданка Димитрова, през 2004 година, в планинската верига завинаги остава и най-младият българин – Христо Христов. Точно като сънародника си Христо Проданов, и той остава в подножието на Еверест, на 8848 м.
еверест лагер кислород алпинистиеверест лагер кислород алпинистиеверест лагер кислород алпинистиеверест лагер кислород алпинисти
„Заварихме го там. Седнал и вкопчен в парапета, но замръзнал. И сякаш се усмихваше“, казва ръководителят на експедицията Александър Абрамов, който го вижда пръв. Постижението му е признато, счита се, че 26-годишният Христо е стъпил на „Покрива на света“. И сега е там. Тялото му не е свалено от лобното му място, тъй като няма практика телата на загиналите алпинисти да бъдат транспортирани. А местните вярват, че мъртвите не бива да се прибират от планината, за да почива духът им в спокойствие.
В Хималаите си отива и племенницата на Христо Проданов – Мариана Масларова. За последно е видяна на 8680 м. от двама шерпи. Повече никой не я чува или вижда.
През 2010-та, на втория по височина осемхилядник К2 (8611 м), загива и 40-годишният Петър Унджиев. Още в лагера преди изкачването свидетели твърдят, че той е бил с мозъчен оток и температура, но не се отказва. Взима лекарства и тръгва нагоре. Височинната болест обаче го надвива и поваля на 6100 метра. Там го намира и фаталният край.
Година след това, в мразовитата прегръдка остава и един от водещите ни алпинисти Николай Проев през 2011 г. И той умира при инцидент – под връх Чако в Непал в опит да покори едно от най-труднодостъпните места на планетата (покорявано само веднъж дотогава).
През 2018 година губим и най-опитния – Боян Петров. Човекът, покорил през живота си общо 19 върха, 10 от тях осемхилядници. Боян живее с тежката диагноза „диабет“ и никога не дава и дума да се изкаже за заболяването му. Игнорира го и продължава битката с опит да сложи хималайската корона. Включва се в експедиция с още 10 души, но този път пътуването се оказва фатално. На 6 май, на 7350 метра, са намерени палатката му и спалният чувал, но без каквато и да е следа от самия него.
Издирването му приключва 11 дни по-късно, когато вече всички знаем, че най-суровата планинска верига в света е прибрала още един българин при себе си. Постигайки нещо, което малцина са постигали – „хора да надскочат себе си, държави да се сдобряват, институции да изпълнят неизпълнима акция, а пилоти да изпълнят уникален и единствен по рода си полет. И всичко това заради изчезването на един солов играч“, както написа жената до него Радослава Ненова.
Последният, който си отива в Хималаите, е Атанас Скатов през февруари 2021 г. На слизане от K2 въжето, с което се придържа, докато се движи, се скъсва и той полетява надолу по пътя в ужасяващ танц на смъртта в ледените склонове, докато се удря и превърта многократно.
И става част от тази мрачна и тъжна статистика, за всички онези имена, за които прочетохте по-горе. Имена, които останаха завинаги там, по пътя към Еверест. Но също така и имена, оставили ни невероятен пример за силата на човешкия дух. И припомнили ни, че понякога всичко което е нужно, за да полетиш към безсмъртието, е просто да повярваш, че имаш крила. Почивайте в мир!
Тези, които изгубихме там:
Христо Проданов – 20 април, 1984 г.
Милен Метков – 28 октомври 1989 г.
Огнян Стойков – 28 октомври 1989 г.
Йорданка Димитрова – октомври 1994 г.
Христо Станчев – есен, 1998 г.
Христо Христов – 24 май, 2004 г.
Мариана Масларова – 29 май, 2004 г.
Петър Унджиев – юли, 2010 г.
Николай Проев – ноември, 2011 г.
Боян Петров – май, 2018 г.
Атанас Скатов – февруари, 2021 г. /Вести БГ