„Оставиха мен и мъртвата ми майка в пустинята“: Отчаяни бягства от Судан

Отчаяни да избягат от войната в Судан, хората разказват пред Би Би Си как са предали скъпоценните си спестявания на безскрупулни трафиканти на хора – миньори на злато, за да предприемат ужасяващо пътуване до Египет – тенденция, която продължава, тъй като бруталният конфликт навлиза в десетия си месец.

„Оставиха мен и мъртвата ми майка в пустинята“, разказва пред Би Би Си 25-годишната Салама, която прави първия си отчаян опит да пресече границата със семейството си през август.

Както всички интервюирани за тази статия, името ѝ е променено с оглед на нейната безопасност.

Тя пътувала с 65-годишната си майка и още четирима роднини на задната седалка на пикапа на контрабандиста, когато той катастрофирал, изхвърляйки майка ѝ от превозното средство. Пътували са в продължение на осем часа и са спрели да спят през нощта, преди да се случи инцидентът.

„Опитвахме се да кажем на шофьора да намали скоростта“, казва Салама. Но съветите не били чути и майка ѝ починала, след като си ударила главата.

Контрабандистите отказали да транспортират мъртвото ѝ тяло, затова свалили Салама, която плачела неудържимо, заедно с останалите членове на семейството и вещите им от камиона – и за техен ужас си тръгнали без тях.

Салама е взела решение да напусне дома си в Омдурман – град, разположен на другия бряг на река Нил от столицата Хартум – тъй като боевете се приближават все повече. Тя премества семейството си в северния град Габгаба, откъдето работят контрабандистите. Местните жители са го нарекли „летище Габгаба“ заради притока на хора, които търсят спасение.

Конфликтът – жестока борба за власт между военните и паравоенната групировка „Сили за бърза подкрепа“ (СБП) – избухва през април миналата година. Той принуди повече от 10 милиона души да напуснат домовете си, като около 450 000 от тях избягаха в Египет.

Салама, която е вдовица с две деца, разказва, че в квартала им често се чува стрелба.

„Трябваше да напуснем. Животът ни беше в опасност“, казва тя.

Преди да тръгне с майка си, тя вече е организирала бягството на децата си през границата с други роднини, използвайки маршрута на контрабандата през пустинята, тъй като е станало „невъзможно“ да се получи виза за законно пътуване до Египет. Преди това жените и децата са можели да влизат в Египет без виза, но с войната се появяват нови ограничения.

Контрабандистите обикновено са мъже, които се занимават с добив на злато в района, познават трудния пустинен терен по 1200-километровата граница и имат достъп до камиони. За преминаването на границата те са ѝ взели по 300 долара на човек – пари, които тя не е получила обратно, когато е била изоставена в пустинята.

В крайна сметка, след часове чакане край пътя с тялото на майка си и с малко храна и вода, Салама успява да се добере до шофьор, който пътува към Судан с храна и електрически стоки. Той отвежда семейството до северния судански град Абу Хамад, където успяват да погребат майката на Салама.

Преживяването на Салама не е необичайно – въпреки че хората не са склонни да разказват за преживяванията си. Тези, които са се съгласили да говорят с Би Би Си, обаче казват, че инцидентите са често срещани, тъй като контрабандистите карат с висока скорост, за да избегнат властите.

Ибрахим, държавен служител от Хартум, който през август миналата година все пак е стигнал до Египет, разказва пред Би Би Си, че мъжът, с когото е пътувал, е счупил врата си и е починал, след като камионът, в който са пътували, се е ударил в скала. Контрабандистите настояли да оставят тялото му и да го погребат в пустинята.

„Всички бяха ужасени. Гледах необозначения гроб, докато си тръгвахме, а жените и децата в камиона плачеха“, казва Ибрахим.

Грабежите също са често срещани. Халима разказва на Би Би Си за едно ужасяващо преживяване през декември, преди камионът им да стигне до границата.

„Бяхме нападнати от четирима маскирани въоръжени мъже, когато камионът ни се повреди. Те стреляха във въздуха, удариха дъщеря ми и откраднаха вещите ни“, разказва 60-годишната жена, която е избягала от щата Гезира, след като бойци на СБП са нападнали дома ѝ.

Нападателите се изплашили, когато се появил друг автомобил и, за щастие, шофьорът се съгласил да им помогне и ги превел през границата.

Халима казва, че 25-годишната ѝ дъщеря, психолог, е била силно разтърсена от инцидента и е починала на следващия ден след пристигането им в Египет.

„Тя получи пристъп на паника и не можеше да диша“, казва тя и обяснява, че не са успели да ѝ окажат медицинска помощ навреме.

Би Би Си е видял копие от смъртния акт, в който като причина за смъртта са посочени дихателни проблеми.

Хора, с които Би Би Си разговаря, твърдят, че дейността на контрабандистите се е увеличила, като цените са се повишили с 200%, откакто в края на миналата година СБП са извършили нападения в Гезира – местност, която беше сигурно убежище за бягащите от боевете в Хартум. Повечето от контрабандистите настояват за плащане чрез банково приложение. Някои хора събират оскъдните си спестявания, за да платят, или получават парите от свои роднини в диаспората.

Би Би Си се е свързал с египетското правителство, за да попита какво прави то, за да се справи с контрабандистите, но не е получил отговор. Консулството на Судан в Асуан в южната част на Египет казва, че е започнало кампания, която предупреждава за опасностите, свързани с контрабандата на хора.

„Работим с египетското правителство, за да ускорим процеса на издаване на визи, да увеличим броя на одобрените молби и да позволим на повече суданци да влязат законно в страната“, обяснява пред Би Би Си суданският служител в Асуан Абдел Кадер Абдула.

Хората в Судан могат да кандидатстват за египетска виза на две места – Уади Халфа в северната част на страната и Порт Судан в източната. Повечето от тях се насочват към Уади Халфа, тъй като е по-близо до Аржен, главния сухопътен граничен пункт. В Уади Халфа обаче няма почти никаква инфраструктура и хората чакат на опашки с часове, за да бъдат обработени. След подаване на заявлението може да минат месеци, докато се разбере дали са одобрени. Разселени и с малко пари, те чакат и спят, където могат – в близките училища или на улицата.

След неуспешния си опит Салама решава, че може би ще е по-лесно да отиде в Порт Судан, за да опита легален път. Но след два месеца чакане тя не получава отговор от египетското консулство за искането си за виза, затова решава да опита отново с трафикантите и през октомври се отправя към северния град Атбара.

„Този път се подготвихме за пътуването“, казва тя и обяснява как са опаковали повече провизии.

„Прекарахме около шест дни в пустинята“, казва тя, преди успешно да премине границата с Южен Египет.

Но веднъж попаднали в Египет, тежкото положение на суданските мигранти не е приключило. Ако нямат статут на бежанец или не могат да докажат, че имат уговорка да кандидатстват за него, те могат да бъдат депортирани. За да се запишат за среща, те трябва да пътуват до Кайро или Александрия.

В центъра на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в Кайро хиляди хора стоят на дълги опашки в очакване да регистрират имената си и да получат т.нар. жълта карта.

„Стоиш с часове в студеното време, само за да ти насрочат среща за четири месеца по-късно. Получаването на жълта карта, която получавате, след като сте регистриран бежанец на ООН, ви позволява законно да си намерите работа и да получавате месечни средства от ООН“, казва Халима. Тя добавя, че са ѝ казали да се върне през април, за да разбере дали може да получи такава карта.

Но Ибтесам, която е успяла да получи статут на бежанец, посочва пред Би Би Си, че от пристигането си през юни не е получавала никакви средства от ООН.

„Съпругът ми е мъртъв. Трябва да плащам наем и училищни такси всеки месец, а никой не ни помага“, споделя тя.

Кристин Бешай от Върховния комисариат на ООН за бежанците признава за подобни разочарования, но казва, че организацията е „изправена пред недостиг на средства“.

„Разширихме капацитета си с 900%. Така че трябва да определим приоритетите и да помислим: „Кой се нуждае от помощ първо?“, уточнява говорителят и добавя: „Създадохме медицински служби на границата с помощта на египетския Червен полумесец.“

Салама се е събрала отново с децата си в Кайро и живее в малък апартамент с други роднини. Тя е получила статут на бежанец и в идеалния случай би искала да се премести в собствен дом, но това е невъзможно с малко помощ или пари. Младата жена разказва, че постоянно се тревожи за бъдещето – и в идеалния случай би искала да се върне у дома. Благодарна е, че е намерила безопасност, но остава ядосана и травмирана, че е била принудена да плаща на трафиканти, които са коствали живота на майка ѝ./Вести БГ

Свързани статии