На прима виста влизането в Шенген за голяма част от българите означава да ходят на Бяло море, без да висят на опашки на ГКПП „Кулата“ и „Маказа“. А когато летят със самолет, да не губят време в документални проверки и ако трябва да направят прекачване, да минимизират риска да изтърват втория полет. Съответно, за бизнеса ползите са други и се измерват в милиони и милиарди, в това число да не се губи време за доставката на стоки заради тапи по границите, да се пестят пари от паркинги, командировъчни и др. За държавата пък е въпрос на имидж да е пълноправен член на Шенгенското пространство.
България от години напъва да влезе в отбора на големите. Първата цел беше Европейският съюз, сега на хоризонта са еврозоната и Шенген. Песимистите обаче отбелязват, че докато ние влезем в Шенген, той може да спре да функционира по модела, по който бе замислен през 1985 година. Тогава пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург, си направиха свое общо свободно пространство за движение на хора и товари. По документи сега членовете на Шенгенското пространство са 25. Големият проблем обаче е, че 11 от тях в момента са върнали граничния контрол по сухопътните си граници със съседни страни. Това не е нарушение на договора, само силно нежелано. „Към повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се прибягва само в краен случай“, посочват на официалната си страница от Съвета на Европейския съюз. „Продължителността на такова временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници е ограничена във времето в зависимост от правното основание, на което се позовава държавата членка, въвеждаща такъв граничен контрол“, допълват оттам.
И въпреки това почти половината от държавите го направиха
Чехия го въведе за едномесечен срок (до 2.2.2024 г.) за границата си със Словакия. Полша – също. Словения за шест месеца (до 21.06.2024 г.) връща проверките на границите с Хърватия и Унгария. До 15 март Германия ще има контрол на границите с Полша, Чехия и Швейцария. Австрия слага граници с Чехия, с Унгария и със Словения и така нататък. Списъкът е дълъг, детайлно разписан с конкретните срокове, за които ще се прилага контролът, и причините за въвеждането му. А за тях лесно можем да се досетим и без да следим геополитиката в детайли – увеличен мигрантски натиск, контрабанда, нестихващи конфликти, ситуацията в Близкия изток, потенциална опасност от терористични атаки. Все неща, които няма шанс да се променят от днес за утре и рисковете остават.
А влизането на България в Шенген буксува ли, буксува. Първо заради „не“ от Нидерландия и Австрия. Наскоро Ниската земя клекна, но Виена е категорично против това да се случи сега. „За нас е немислимо да разширим Шенген. Все повече страни връщат контрола на границата. Шенген трябва да бъде поправен. Докато това не се случи, не можем да разширим това пространство“, произнесе се преди два дни отново австрийският канцлер Карл Нехамер. И за да се обърне мнението на австрийската държава, няма да помогне бойкот на австрийските фирми у нас. За това като реципрочна мярка призова Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал. Важно е да се отбележи, че Австрия е чуждестранен инвеститор №2 у нас, а сред големите австрийски фирми са EVN, Billa, OMV, А1, Vіеnnа Іnѕurаnсе Grоuр – Вulѕtrаd, Unіqа, Кrоnоѕраn, Wіеnеrbеrgеr, Ваumіt и др.
Вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел обаче е убедена, че страната ни ще получи дата за премахване на проверките по сухопътните граници тази година. Дотогава получаваме „полу Шенген“, както се шегуват зевзеците. От 31 март ще се движим по вода и въздух без проверки.
Остава съмнението обаче, че временното положение може да продължи дълго
Причината е, че за разлика от други страни, които също първо са получавали частичен достъп в Шенген, България няма обявена дата кога това ще стане и по суша. Същото важи и за съседите от Румъния, но поне те не плашат толкова западняците с наплив на мигранти. С оглед задаващите се евроизбори, а отделно от това и парламентарни в доста страни от ЕС, като нищо може да останем с единия крак вътре, а с другия отвън. Отново по съвсем понятни политически причини. Заради растящия страх на западняците от ордите бежанци, на чийто път България се намира.
От 31 март Нови правила разделят пътниците от самолетите в София
Летищата в София, Варна и Бургас са абсолютно готови от края на март да обслужват пътници по шенгенските правила. „ Всъщност ние сме готови отдавна, тъй като преминахме няколко успешни проверки от СЕ, което също допринесе за приемането на България в Шенген“, обясни наскоро Xecyc Kaбaйepo, главен изпълнителен директор на СОФ Кънект, оператора на Летище София.
Аерогарите във Варна и Бургас пък разполагат с необходимата инфраструктура за разделяне на пътническите потоци реално още от 2013 година, когато бяха пуснати в експлоатация новите терминали.
И все пак какво се променя за пътниците, пристигащи и заминаващи през Летище София? За пасажери, летящи до/от страни от Шенген, пребиваването на летището ще бъде съкратено, тъй като те няма да преминават през паспортен контрол.
За пътници, летящи до/от страни извън Шенген, пътуването ще си остане по същите правила като досега.
Данните на столичния аеропорт показват, че повече от 2/3 от пътниците пътуват до и от държави – членки на Шенген, и от 31 март те ще напускат по-бързо терминалите. Сега при много натоварени полети с големи самолети чакането на гишетата може да отнеме и час. „Зa дa нe ce oбeзcмиcля cпecтeнoтo вpeмe oт липcaтa нa пacпopтния кoнтpoл, paбoтим и зa нaмaлявaнe нa вpeмeтo зa чaкaнe нa бaгaж“, oбяcни Xecyc Kaбaйepo.
Лeтищe Coфия e пocтaвилo eдин пyнкт зa пacпopтeн кoнтpoл в кpaя нa Tepминaл 2, тaкa чe дa мoжe дa ce изпoлзвa зa пpиcтигaщитe c пoлeтитe oт cтpaни извън Шeнгeн нa pъкaв.
Ha cтoличния aepoпopт e oбocoбeн и „eднoпocoчeн кopидop“ в шeнгeнcкaтa чacт нa зoнaтa зa пpиcтигaнe в Тepминaл 2, тaкa чe пpиcтигaщитe пътници дa нe мoгaт дa cтигнaт дo зoнaтa зa зaминaвaнe oт лeнтитe зa пoлyчaвaнe нa бaгaж.
Πpaвилaтa зa paзпpeдeлянe нa пoлeтитe нa Тepминaл 1 и Тepминaл 2 нa Лeтищe Coфия щe бъдaт paзлични oт ceгaшнитe. B тaзи вpъзкa зaeднo c aвиoкoмпaниитe ce плaниpa кoмyникaциoннa кaмпaния, зa дa бъдe cвeдeн дo минимyм бpoят нa пътницитe, oтивaщи нa гpeшния тepминaл.
Родители алармират за казус с декларациите за деца
Десетки родители алармират, че декларацията за съгласие на родител за извеждане на дете в страна, членка на Шенген, може да отпадне след присъединяването на България към въздушното пространство. Това ще се случи, ако до края на март държавата не регулира националното законодателство.
За да няма неправомерно извеждане на деца, в МВР вече е сформирана работна група, която ще обсъди пътуването на граждани след приемането на страната ни в пространството със свободно придвижване. Летищата в страната вече са готови за преминаването към новия начин на работа. Според указанията, които вече са получили, и ако не бъде променен законът, декларацията отпада.
Адвокати припомнят, че след промените в Семейния кодекс от август миналата година, всеки родител може да поиска от съда забрана детето му да напуска страната.
В момента законът не предвижда решение на въпроса какво се случва, ако след включване в Шенген единият родител не е информиран, че детето му ще бъде изведено извън страната. В почти всички страни от Шенгенското пространство действа някаква форма на национална разпоредба, която ограничава възможността да бъде изведено детето в държава членка без знанието на другия родител.
Какви ще са ползите, ако вратата се отвори напълно?
Какви ще бъдат реалните ползи за българите и страната ни от влизането в Шенген? До момента този въпрос трудно получава категоричен отговор. Доскоро министърът на икономиката Богдан Богданов прогнозираше от 3 до 5 на сто ръст на БВП само заради влизането ни в пространството без граници. Подобни прогнози са повече от оптимистични, тъй като справка в Евростат показва, че реалният ефект от падането на граничния контрол за държавите от ЕС е бил в рамките на 0,7% до 1,2% за година.
Анализ на румънското министерство на икономиката пък показва, че реалните ползи за северната ни съседка, които се очакват са около 0,5% ръст. Ако приемем, че подобна ще е ситуацията и при България, това значи допълнителни 800 млн. лева към БВП през първата година.
Друг важен аспект е повишаване на обема на търговията с останалите членове на шенгенското пространство. Елиминирането на последните останали бариери и усложнения пред търговията с останалата част на ЕС носи ръст и в този аспект. Данните на ЕС сочат, че включването в Шенген е донесло средно ръст 1% на търговията със страните в Общността Това ще рече около 600 млн. лева повече (по данни на НСИ търговията на страната ни с държави от ЕС и Шенген през 2022 г. е малко над 60 млрд. лева), което от гледна точка на държавата значи по-големи търговски потоци и съответно по-високи данъчни приходи.
От данните на Евростат пък е видимо, че друг важен икономически аспект идва с новите възможности за пазара на труда. Присъединяването към Шенген води до повишена трудова миграция към почти всички страни членки в средносрочен период.
Шенген ще бъде и огромен плюс за държавната администрация. Докато нуждата от административно обслужване и проверки остават, Агенция „Митници“ ще продължи да разходва човешки и финансов ресурс за подобни дейности, който иначе ще бъде пренасочен към границите с Турция и Сърбия.
За година в Шенген: Хърватия спечели 13 млрд. евро от туризъм
Последната държава, която влезе като пълноправен член на Шенгенското пространство, беше Хърватия. От първи януари на миналата година тя премахна над 70 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, както и гранични пунктове на морската си граница. В Хърватия проверките по вътрешните въздушни граници отпаднаха от 26 март 2023 г.
Сега границите на Хърватия със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина функционират като външни граници на ЕС.
Пред националната новинарска агенция „Хина“ вътрешният министър Давор Божинович оцени в края на миналата година, че хърватските граждани, както и чуждестранните туристи, са могли най-добре да усетят ползите от членството в общото европейско пространство без граници по време на великденски празници и летния туристически сезон. През тези периоди не е имало задръствания на границата за разлика от предишни години.
За първите девет месеца на миналата година приходите от чуждестранни туристи в Хърватия възлизат на почти 13 милиарда евро, което е с 11,4 на сто повече спрямо същия период на 2022 година, съобщи пък хърватската централна банка.
През октомври обаче словенското правителство въведе контрол по границите си с Хърватия и Унгария с цел предотвратяване на тероризма, екстремизма и трансграничната престъпност. Решението отразява нарасналите притеснения за сигурността в Европа след нападението на „Хамас“ срещу Израел.
Хърватия, която охранява една от най-дългите външни сухопътни граници на ЕС, отдавна е привлекателна за нелегални мигранти, желаещи да влязат на територията на Евросъюза. Грижата да се спре напливът е поверена на 6700 гранични полицаи и няколко хиляди полицаи за борба с безредиците, което е пет пъти повече от силите на Фронтекс. Припомняме, че Европейската агенция за гранична и брегова охрана, създадена през 2004 г., за да подпомага защитата на външните граници на пространството на ЕС за свободно движение, има около 1500 оперативни служители.
Пестим средно по 40 минути от проверки по летищата
Спестено време за повече от 800 хил. часа годишно ще е един от позитивните ефекти от отпадането на контрола на въздушните и морските граници на България с останалите шенгенски държави от март. Това изчисление е направил Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Данните показват, че една паспортна проверка към държави, част от шенгенското пространство отнема средно 20 минути, а такива се правят и при излитане, и при кацане. Николов обаче подчертава, че премахването на граничния контрол по въздух и море не позволява реализирането на големите икономически позитиви, каквито би донесло пълното членство на България в Шенген./Вестник Марица
