Стъкмената с огромни усилия управленска сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ благополучно избута 100 дни на власт, когато си отвори неочакван фронт. Решението да се отмени забраната за внос на украинско зърно от 15 септември вдигна на протест 24 организации от земеделския бранш.
Те се заканват от днес да започнат блокади на гранични пунктове, главни пътища и автомагистрали, а и да разходят утре трактори по жълтите павета. Това изненада властта, която очакваше реакция само от зърнопроизводителите, които макар и много добре организирани, отдавна не са любимци на обществото.
Най-облагодетелстваният откъм евросубсидии сектор се дискредитира още при прословутия протест преди 12 години, на който до комбайните се появиха бентлита. Така се роди и вицът за клетия земеделец в Добруджа, който има единствено два майбаха – Белчо и Сивушка.
Отделно финансовият министър Асен Василев предвидливо подля вода на зърнопроизводителите, обяснявайки, че са прибрали за миналата година 2,5 млрд. лева печалба, като са взели 2 млрд. субсидии. И настоя, че украинското зърно може само да натисне надолу цените на хляба и олиото, от което българите ще спечелят. Правителството изчисли също, че държавата е загубила 146 млн. лв. от забраната върху вноса на украинското зърно. И двете тези бяха развенчани като напълно несъстоятелни от експерти впоследствие.
Поддръжниците на управляващите подеха рефрена: „Не сме крепостници на 100 фамилии зърнари, които с непазарни средства дерат народа и трупат милиарди“.
Големият проблем за властта е обаче, че в бунта се включиха всички земеделски сдружения и организации, които имат някакви претенции към сегашното управление. От овцевъди и козевъди до картофопроизводители, овощари, лозари, пчелари и т.н. Че даже и вносителите на горива и агротехника.
Всички те упрекват кабинета „Денков-Габриел“, че не прави достатъчно, за да защити родното производство, дори с цената да се опъне на Брюксел. И вероятно са наясно, че най-удачното време да се иска нещо е преди избори. Затова и натиснаха властта с ултиматум, в който, освен забраната за внос на украинска продукция, поискаха и спешно изплащане на всички обещани компенсации и още държавна помощ.
Правителството контраатакува с обвинението, че земеделският бунт всъщност си е политически метеж.
Зад който стои дежурният враг на сглобката – президентът Румен Радев. Беше напомнено, че още преди да се разбере, че парламентарното мнозинство ще сваля забраната за украинското зърно, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите, обяви, че браншът му излиза на протест и е готов за гражданско неподчинение. Джиков беше заместник-министър на земеделието в служебния кабинет на Гълъб Донев. В топла връзка с президента беше уличен и председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев, по чиято инициатива беше вдигнат гигантският пилон с българския флаг в Рожен. Начело на Българската аграрна камара, която също се обяви за протестни действия в цялата страна срещу „задълбочаващата се криза в земеделието“, е Светлана Боянова, която беше съветник на излъчения от Румен Радев служебен министър на земеделието Явор Гечев.
Версията за организиран от политически врагове бунт обаче се пропука още в началото заради странното поведение на земеделския министър Кирил Вътев. Той първо се оплака, че
никой не го е питал за падането на забраната за внос на украинско зърно, за която той яростно агитираше в Брюксел. Това веднага се грабна от БСП и „Възраждане“, които направиха патриотично шоу в парламента заради „антибългарската политика на кабинета“. После Вътев се опита да вземе завоя, като обяви, че икономическата логика е по-важна и затова той е солидарен с решението на своя кабинет.
Последва и изпускане на нервите от премиера Николай Денков, който обяви, че няма да преговаря с терористи, защото фермерите отхвърлили поканата му за среща. Това наля масло в огъня и роди заканата от лагера на протеста, че „който сее ветрове, ще жъне бури“. Това прозвуча като обещание за земеделски джихад до дупка срещу властта, която неразумно се вкара във война с един от най-мощните браншове.
Опитът на Денков да раздели добрите зърнари от едрите латифундисти с яхти и скъпи коли не хвана много дикиш и само засили гнева срещу властта. Която така и не даде разумно обяснение какво наложи да се пусне евтиното украинско зърно у нас. След като до този момент бяхме в един отбор с Полша, Унгария, Словакия и Румъния, които продължават да отказват подобен жест към Киев.
В този момент като опитен огнеборец се намеси Бойко Борисов, който призова и двете страни да спрат заканите и тежките обвинения. И първо потърси вината за избухналия пожар в правителството. „Академик Денков е млад премиер. На никой премиер протестите не са му приятното нещо, но с времето се научаваш, че само с диалог се решават проблеми“, обясни лидерът на ГЕРБ. И взе на мушка, освен министър Кирил Вътев, и колегата му от Министерството на икономиката Богдан Богданов.
„Имаме слаб земеделски министър. До този момент не съм видял икономическия, защото правителството е длъжно да помогне на този сектор с нови пазари“, подчерта Борисов. Леко смъмри като грешни твърденията на зърнопроизводителите, че ще фалират заради вноса от Украйна, тъй като получават финансиране. И обясни, че държавата трябва да помогне на сектора с нови пазари, на които да бъде изнесено жито, царевица и слънчоглед.
„Това се решава с преговори в Министерския съвет, а не с трактори отвън
Имам 30 протеста. Хвърляхме домати. Седнахме, преговаряхме. Земеделският министър и премиерът да седнат и да решат въпросите“, даде рецептата Борисов.
Така лидерът на ГЕРБ тактично се дистанцира от правителството, но и намекна за едно от възможните решения на конфликта. А то е да се пожертва земеделският министър, за да може това да бъде цената управляващи и протестиращи да седнат на масата за преговори.
За да се разберат за промяна на модела на субсидиране у нас, който вече няма да бъде на декар, а срещу реален продукт на пазара.
Друг вариант е правителството да опита да разедини вдигналите се на бунт, като започне да търси компромис с всяка асоциация и сдружение, които участват в протестите. Това обаче ще бъде свързано с обещания за още и още пари, което едва ли е по вкуса на финансовия министър Асен Василев, когото недоволните земеделци сочат за истинския премиер в сянка.
Трети вариант е властта да играе твърдо, отвръщайки на удара с удар, дори изпращайки данъчните и икономическа полиция срещу тарторите на бунта. Като се разчита, че вместо подкрепа блокадите на магистрали и кръстовища ще родят обществен гняв.
В крайна сметка, управляващите трябва да имат куража да отстояват и непопулярни решения, настояват техните поддръжници. Проблемът на този героичен сценарий, непознат за родните държавници от времето на Иван Костов като премиер, е мижавата подкрепа на настоящото правителство, което според последното социологическо проучване на „Тренд“ се радва едва на 22% доверие. Не е ясно и доколко ГЕРБ ще са склонни да подкрепят такава твърда позиция по-малко от два месеца преди местните избори. Рискът сглобката да се счупи, ако напрежението със земеделските протести ескалира, е огромен. Затова и най-вероятно ще видим помирителни сценарии с компромиси. Които могат до стигнат и до вариант за предсрочна рокада на премиерския пост. Все пак репликата на Денков за терористите може да се сравни само с тази на Петър Младенов за танковете./Вестник Марица
