Важна промяна: Деца от махалите ще учат в центъра

Да се редуцира в известна степен приемът в сегрегирани градски училища, за да могат децата от етномахалите да постъпят в повече и различни учебни заведения, а в Закона за предучилищното и училищното образование да бъдат добавени текстове, които насърчават образователната десегрегация. Около тези и още предложения за промени се обединиха участниците в двудневна национална среща с фокус върху интеграцията на деца от малцинствата, по-ефективното им обхващане и задържане в клас.

Във форума, организиран от център „Амалипе“ във Велико Търново, участваха всички 28 регионални управления на образованието в страната. От тях 26 бяха представени от началниците, включително Пловдивското – от Иванка Киркова, а останалите две пратиха свои представители. В дискусията по наболелите проблеми участваха още Георги Няголов, съветник в кабинета на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на Комисията за наука и образование в НС Красимир Вълчев и още трима депутати, които членуват в нея.

Решенията, около които са се обединили участниците, ще бъдат внесени като официални предложения в институциите, които имат правомощия да ги превърнат в политики: Народното събрание, МОН, Министерски съвет.

Форумът излиза с предложение в Закона за предучилищното и училищното образование да се включат текстове, които изискват мерки за насърчаване на образователната десегрегация в общини, където има сегрегирани градски училища. Имат се предвид големи населени места с повече от едно учебно заведение. Идеята е в закона да бъда разписано, че от тях задължително се изисква да провеждат мерки за десегрегация и за вторична интеграция при отпадане на деца от училище. Ако се стигне до такава промяна, вероятно ще бъде дадена възможност училищата сами да определят политиките си в зависимост от спецификата.

Очакванията са МОН да осигури средства за това чрез програма „Образование“ и Националната програма за подкрепа на десегрегацията, която от 2109 г. е в списъка на националните програми, но има бюджет едва половин милион лева. За тях кандидатстват общините, като средствата се отпускат от министерството и не са достатъчни.

Народните представители са се ангажирали да внесат предложение в парламента за намаляване на приема в сегрегираните учебни заведения, като това може да залегне в преходните и заключителните разпоредби на ЗПУO. Регионалните управления на образованието ще участват в регулирането на местно ниво. Идеята е вместо деца от малцинствата да се струпват в едно многолюдно сегрегирано училище, то да приема по-малко паралелки, а учениците да се насочат към повече учебни заведения и там концентрацията им да е по-ниска. По този начин по-лесно ще се случи интегрирането им в масови училища, обясни председателят на център „Амалипе“ Деян Колев.

В рамките на конференцията е отчетена съпротивата, която вероятно това предложение ще предизвика у родителите и педагозите.

Ще е необходима сериозна работа с хората от общността, призна Деян Колев. И даде пример как такава политика вече е сработила в Габрово. „Там през 2018 г. съдействахме на Общината, която закри сегрегираното училище „Цанко Дюстабанов“ – разказа Колев. – Първоначално реакцията беше точно такава – голямо притеснение. Хората се бояха, че в други училища децата им няма да бъдат приети. Имахме много събирания в общността и поехме ангажимент „Амалипе“ да осигури медиатори в приемащите учебни заведения, като там да има допълнителни занимания и намеса при всеки случай на проява на дискриминация. Децата бяха разпределени в 10 училища, за една година наваксаха в учебния процес и се вписаха в новите училищни общности.“ Процесът е бил съпроводен с големи брожения, включително антиромски демонстрации, но впоследствие подходът е отчетен като ефективен.

Големите притеснения на представителите на РУО-тата на форума са били как ще реагират учителите, ако се ограничат приемът и броят на паралелките в сегрегирани учебни заведения. Ще се даде шанс на тези преподаватели да намерят работа другаде, включително в училища, към които ще се насочат децата, обясни Деян Колев.

Процесът няма да е лек и ще има нужда от подкрепа за децата от малцинствата, за учениците и родителите в приемащите учебни заведения, за учителите, категоричен е Колев.

Друго предложение, с което излиза форумът, касае наредбата за финансирането, в която в чл. 52.А през юли бе предвиден ресурс за наемане на медиатори. Проблемна към момента е ал. 8, която изисква средствата за работа с уязвими групи да се харчат до края на календарната година. Този текст бе вписан с решение на МС, за да не се трупат на места големи преходни остатъци. Няма логика обаче парите да се превеждат през октомври и да трябва да се използват до края на декември, а до май да няма ресурс за заплатите на медиаторите, а и създава предпоставки за неоправдани харчове, обясни Деян Колев. Форумът настоява да отпадне изискването за усвояване на средствата до края на календарната година.

Медиатор да стане професия, за която се учи

Участниците в конференцията са се обединили и около предложение образователният медиатор да стане професия. В момента е само работна позиция. Има предложение от работодателските организации да бъде включена в образователния класификатор, което би позволило и да се учи за медиатор. Миналата година от МОН отхвърлили предложението. Сега ще бъде внесено отново. Така всяко училище ще има спецификация на педагогически и непедагогически персонал, а медиаторите ще са част от непедагогическия, но след като са минали обучение, обясни Деян Колев.

Обсъдена е необходимостта от системен проект по програма „Образование“ за промяна на нагласите на родителите.

Противоречиви остават мненията по друг дискутиран въпрос, свързан с нормативната база за социално подпомагане. През 2019 г. тя бе променена и оттогава при натрупване на 5 отсъствия без уважителна причина прекратяването на социалните помощи стана за срок от 1 година – вместо за 1 месец като преди това. Според директорите, по този начин вече съвсем няма стимул за семействата да върнат децата в клас. Участниците не са се обединили около конкретна позиция и въпросът остава дискусионен, но ще се обсъжда отново как семействата да бъдат стимулирани, ако нередовни деца станат редовни в училище./Вестник Марица

Свързани статии