В българските предания Свети Сава Освещени най-често е представен като светица. На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Православната църква чества днес Свети Сава Освещени. Той е роден в Кападокия през IV век. Още 18-годишен постъпил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил подстриган за монах.
Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години. Пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера. Там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След много години живот в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим.
Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир.
В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г.
Интересното е, че в българските предания най-често Сава е представена като светица.
Първият празничнообреден комплекс на декември е съставен от три последователни дни: 4, 5, и 6-ти декември, споени в една свещена триада от светиите Варавара, Сава и Никола. Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му.
Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата.
Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината.
На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:
– Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по -добра от мен! – благославяла бабата.
Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.
„Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“ повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите семейни празници в народния календар, съвместил стародавните вярвания с християнския канон. В някои места честват празника на свети Сава като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Днес имен ден празнуват Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава./Вестник Марица