„До 2025 година България трябва да имаме социален климатичен план, който да започне да работи за подпомагане на енергийно бедните, които у нас са около 40% от населението. Това са хората, които официално имат доходи под линията на бедност“, каза доц. д-р Теодора Пенева към Института за икономически изследвания към БАН.
Тя беше лектор по темата „Социални и екологични ползи от адресиране на енергийната бедност“ в информационното събитие „Climate Talks Bulgaria“, организирано от Германско-българската индустриално търговска камара (ГБИТК) в Чепеларе.
Доцент Пенева преди 13 години започва работа в енергийния сектор в България. Тя е също така експерт в Обсерваторията за енергийна бедност на ЕС, в неправителствени и синдикални организации, както и представител на една от водещите природозащитни организации в световен мащаб – WWF-България.
„България е с най-високо ниво на енергийна бедност от всички останали държави в ЕС. Причините са ниските доходи, лошата енергийна ефективност на сградите, неефективното оборудване. Средно 4 до 8 пъти са по-ниски доходите ни спрямо останалите държави в Европа. Същевременно имаме много високи емисии на фини прахови частици (ФПЧ) в бита. Те продължават да са големи, защото 50-60 процента от българите се отопляват на дърва за огрев. Енергийно бедни по дефиницията, която се прие преди 2 седмици със Закона за енергетиката, са 2.8 млн. души, или 40% на сто от населението“, каза доц. Пенева.
Тя отбеляза, че през 2027 година предстои въвеждането на нова търговия с емисии в сгради и транспорт в ЕС. За да могат да бъдат подготвени гражданите му, още през 2026 г. трябва да заработи Социален климатичен фонд в подкрепа най-вече на уязвимите домакинства и потребители на транспортни услуги с цел да се минимизира негативният ефект от покачването на цените основно на газ, нафта и въглища заради новия регламент. В България се очаква да има покачване на цените на горивата. За тази цел страната ни трябва да е готова с подпомагане на уязвимите групи чрез климатичния си фонд, който ще разполага с близо 4,5 млрд. лева за периода от 2026 до 2032 година. „За да е подготвена страната ни, още през юни 2025 г. трябва да е готова със свой социален климатичен план, който би трябвало да е направен с подкрепата на общините на местно ниво, и в него да са залегнали мерки за неутрализиране на тези ефекти за най-уязвимите граждани, предприятия и ползватели на транспорт. Държавата ни трябва да изработи и дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност, което предстои да се случи в близките две години, преди да заработи социалният климатичен фонд“, каза доц. Пенева.
Тя отбеляза, че чрез този социален климатичен фонд, по който страната ни ще разполага с финансиране от близо 1 млрд. лева на година, до 37% ще могат да се отпускат за директна подкрепа на гражданите. Най-големият ресурс от фонда обаче ще бъде за зелени инвестиции.
Форумът „Climate Talks Bulgaria“ в Чепеларе имаше за цел да се анализира докъде се е развила реформата с въвеждането на дефиниция за енергийна бедност, както и да се обсъдят мерките, които държавата ще предприеме в близко бъдеще за подпомагане на гражданите в тази насока, с особен акцент на това какви възможности имат общините като социална и екологична полза.
Събитието беше открито от д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК, и кмета на община Чепеларе Боран Хаджиев.
Във форума лектор беше и архитект Милан Рашевски от Института за нулево енергийни сгради (ИНЕС), който говори по темата за енергийната ефективност и ВЕИ. Той отбеляза, че от 1 януари 2024 г. всяко ново строителство у нас трябва да е съобразено с Наредбата за енергийни характеристики на сгради, в която официално вече е въведено понятието сграда с ниско – до 0, потребление на енергия.
Петър Попчев, дипломат и основател на фондация NET ZERO Международна климатична мрежа, говори по темата за гражданските енергийни общности. „Преди 5 години се прие законодателен пакет „Чиста енергия за всички европейци“, като плановете са към 2050 г. по възможност около половината от ЕС да произвежда около 50% от ВЕИ. На национално равнище е необходима подходяща политическа и регулаторна рамка, която да осмисли специфичните характеристики на енергийните общности. Тези общности да не са сдружения с търговско начинание, да не реализират печалба. Когато говорим за подкрепа, трябва да отбележим, че в тези общности нямат свои собствени финансови възможности и нямат и експерти, тоест трябва да се наемат експерти, които да помагат на всеки един етап. Когато се стигне до реална реализация на енергийна общност, трябва да има споделяне на експертизата“, каза Попчев.
Той отбеляза, че миналия месец е прието българското законодателство, което предлага достатъчно възможности за създаването на гражданска енергийна общност. „В такива общности могат да членуват домакинства, общини и малки предприятия. Те могат да произвеждат, доставят, агрегират и съхраняват енергия. Изискването за отделни предприятия е да не е свързано тяхното участие с основната им дейност“, коментира Попчев./Вестник Марица
