Историята на Самуил – кучето без билет

Повече от месец той обикаляше София. С автобус, трамвай или тролей. Пътниците го снимаха и се забавляваха, че в разгара на истерията около цената на билетчето, той се вози гратис. Снимките му надминаха по популярност тези на верния страж пред парламента, негов събрат. Той е Самуил и написа една красива история с добър край.

Снимките заливаха социалните мрежи, а реакциите граничеха от умиление до възмущение. „Милата душичка!“, „Преди 20-тина минути е видян отново в трамвай 2. Незнайно как все е по тази линия, което Ви улеснява поне малко“, „Вече толкова хора го виждат, толкова постове има за него, мисля че трябваше вече да е прибран“, „Обяснете ми как това куче обикаля цяла София и се вози в градския по-добре от мен?“, „Браво, излегнал се. А аз после ще седна с черните си дрехи и ще стана целия в косми…“, „Облечи бели бе, човек!“.

Лека-полека хората се обединиха и започнаха да споделят локации. Днес в „Манастирски ливади“, вчера на бул. „България“ и „Гоце Делчев“, „Внимание! Слезе на Семинарията“.

В края на тази вдъхновяваща история една чудесна жена, която предпочита да се представя скромно като Evnika Simon, защото не е главната героиня в разказа, прегърна кучето Самуил. Двете с прекрасната дъщеря, която е възпитала, дежурят на смени, за да може той да се адаптира към новия си живот – на домашен любимец. Разхождат го в Борисовата градина. Постепенно разширяват периметъра. А Самуил им се отплаща с обич и доверие, каквото само едно куче може да изпитва.

„Животните имат тази невероятна сила да извеждат доброто в човека. Аз бях изненадана как всички се обединихме, без някой да ни подтикне, да намерим едно бездомно кученце, след като за толкова много други неща сме разединени. Странно, но Самуил успя да ни направи единни“, каза пред „Телеграф“ жената, която е художник и вярва в силата на доброто.

„Искам тази история да бъде споделяна и разказвана. Мечтая да има развитие и онези чудовища, които малтретират и убиват животни, да получават ефективни присъди, каквито заслужават. За мен това са абсолютни престъпници. Дали ще убиеш човек или животно, няма разлика в психологическата настройка“, казва на финала стопанката на Самуил. А сега – предисторията.


Мотивация
Всичко започнало преди няколко години, когато семейството на Evnika Simon загубило кучето си – от породата хъски. Месеци наред го издирвали безуспешно. Били съсипани. След време решили да си вземат нов домашен любимец – Хектор. А след него се появила и Тес (от рода Д’ърбървил, по романа на Томас Харди). Тя също била непородиста, както и Самуил. Но преди да отвори сърцето си и за него, художничката помогнала на друг бездомник, когото кръстила Тервел. Когато го видяла за пръв път на снимка, той бил кожа и кости, болен, с паразити, в отчайващо състояние. Днес Тервел си има осиновител и от скелета, който предизвиквал ужас, няма и помен. А благородната дама помага финансово за лечението му.

Следващият бездомник, на когото решила да помогне, бил именно Сами. Намерила го друга добра душа – Донка Паралеева. Бил на пътя за Копривщица и можело да бъде сгазен. Изкъпали го, завели го на ветеринар и го подготвили да замине за София, където бил настанен в хотел за кучета. Но кръвта на младото куче кипяла. Прокопал дупка под оградата и потърсил свободата. Вече се бил срещнал и запознал с бъдещото си семейство. Според Evnika той е правил точно това – опитвал се е да я намери и затова се е возил из цяла София, с надеждата да я срещне.

Това, което Самуил срещнал обаче не била жената, която търси. Вместо нея го хванали от „Екоравновесие“, кастрирали го и го метнали обратно на улицата. След което той продължил да се вози. С розова ушна марка с номер 29281 и статут на безпризорно животно. И тъй като снимките му обикаляха социалните мрежи, той вече не бе непознат. Така добри хора сигнализират Evnika, че е забелязан да се навърта край магазин на DM. Тя зарязва всичко и хуква да прегърне новия член на семейството. Не мислела да приюти още едно куче, но дъщеря й наклонила везните, като казала, че тази приказка не може да приключи по друг начин, тъй като съдбите им вече са свързани.

„Дали го обичам ? Едва ли има човек, който да не обича тези знакови създания – кучетата. Светът ще бъде едно райско кътче, ако бяхме отговорни и недотам алчни и себелюбиви. Кучетата ни дават тази възможност за промяна“, каза пред „Телеграф“ Evnika Simon. А заедно с нея си пожелахме да разказваме още такива приказки с щастлив край./Вестник Телеграф

Свързани статии