Ето кои животни могат да помогнат в борбата с глобалното затопляне

Изменението на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, който обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата.

Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност.

Ново научно изследване сега показва, че видрите, бизоните, морските бозайници и рибите могат да помогнат в борбата срещу климатичните промени, съобщава АФП.

Горите, океаните и влажните зони са въглеродни кладенци, които помагат за ограничаване на климатичните промени. Според изследването девет животински вида също биха могли да изиграят ключова роля за ограничаване на глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий.

Някои животински видове подпомагат улавянето на въглерод благодарение на начина си на живот.

Възстановяването или опазването на популацията на морски риби, китове, акулообразни, сиви вълци, антилопи гну, морска видра, овцебик, африкански горски слон и американски бизон би могло да доведе до улавянето на 6,41 гигатона въглероден диоксид на година, гласят изводите на изследване, публикувано в „Нейчър Клаймит Чейндж“. Автори на разработката са 15 учени от осем държави.

Това възможно улавяне, комбинирано с другите мерки за ограничаване на емисиите, представлява повече от 95% от необходимото годишно количество за постигане на световната цел за елиминиране на 500 гигатона въглерод в атмосферата до 2100 г.

То би ограничило глобалното затопляне под прага от 1,5 градуса по Целзий, каквото е нивото от прединдустриалната епоха.

Дивите животни представляват едва 0,3% от въглеродното съдържание в земната биомаса и поради това са неглижирани в изчисленията, отнасящи се до въглерода. Множество видове обаче могат да влияят върху въглеродния цикъл и да провокират между 15 и 250% промени в количествата абсорбиран и уловен от растенията и почвата въглероден диоксид, каза пред АФП Осуалд Шмиц, професор в университета Йейл, водещ автор на изследването.

Африканският горски слон например

не само се храни и разпространява семената на растения, важни за улавянето на въглерод, но и отделя кълнове на тези растения в екскрементите си. Възстановяването на популацията на слоновете – между 500 000 и 1 млн. екземпляра, би могло да подпомогне улавянето на 13 млн. тона водород годишно. Броят на слоновете е намалял с 86% през последните 31 години.

„Нямаме време, губим популациите на множество видове, които играят важна роля в екосистемата и подпомагат улавянето на въглерода“, подчертава Магнус Силвин, който е сред авторите на изследването./Вести БГ

Свързани статии