Бизнесът обещава да намали цените от февруари

Бизнесът отправи апел към себе си – „Намалете цените за крайния потребител“. В това се обединиха големите работодателски организации Българска стопанска камара /БСК/ и Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. ОТ БСК дори детайлно уточняват, че от средата на февруари ще се усети ефективно поевтиняване на стоки и услуги. Служебният министър на икономиката Никола Стоянов пък оповести, че се водят преговори с големите хранителни вериги за редакция в цените в посока надолу. Случайно или не, но през последната седмица храните на едро по стоковите тържища наистина са поевтинели за първи прът след 15 поредни седмици на непрекъснато поскъпване. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Храните имат най-голяма тежест при изчисляване на инфлацията.

В началото на декември работодателите призоваха бизнеса да предприеме мерки за овладяване цените надолу заради компенсациите за небитовите потребители на ток през цялата 2023 г. Припомняме, че те са по-добри от ланшните и държавата плаща тока на бизнеса при цена над 200 лева за мегаватчас. В последно време пък все по-често се случва да не се налага намеса на държавата, тъй като токът на борсата е под тази ценова граница. „Вече има забавяне на ръста на инфлацията, но се очаква тези ефекти да се появят, след като вече са в сила новите компенсации от 1 януари тази година и първото намаление на сметките за ток би трябвало да се очаква от бизнеса в средата на февруари. След това очакваме българският бизнес – небитовите потребители, да отразят тази сигурност, която се дава с решението помощта да продължи през цялата 2023 г., в цените на стоките и услугите“, коментира Добри Митрев, председател на БСК.

Не може да се направи прогноза за средното намаление на цените, защото при различните стоки и услуги стойността на електрическата енергия има различно отражение. Митрев напомни, че например за металургията тя е много голяма част от разходите за производство на стоманата. Във фризьорството обаче тя е незначителна част. Най-общо се очаква чувствително намаление на цените да има при производствата, за които електроенергията има най-голям дял в разходите. „Всъщност, ако не се появят някакви други обстоятелства, които да не позволят подобно намаление, то би трябвало това да се случи във всички сектори“, смята шефът на БСК.

В края на миналата седмица националното обединение на работодателските организации у нас – Асоциацията на организациите на българските работодатели, представи приоритетите си за 2023 г. , сред които най-важните са приемането на България в Шенген и в Еврозоната. Именно заради това бизнесът ще направи всичко възможно да овладее инфлацията, която е един от критериите за въвеждане на еврото.

Окончателният доклад за България и за готовността ни за членство в еврозоната ще излезе през месец май. Служебното правителство също иска дотогава годишната инфлация да стане поне под 10 на сто.

И въпреки че това към момента изглежда трудно постижимо, БНБ усилено работи по въвеждане на еврото от 1 януари догодина. Сред работните й ангажименти попадат изборът на дизайн на българските евромонети, изтеглянето на българския лев от обращение, адаптирането на софтуера на банкоматите за работа с евро, както и предоставянето на евро на банките, посочва управителят на Централната банка Димитър Радев в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. По първата точка най-вероятно ще се стигне до вариант българските евромонети да възпроизведат дизайна на настоящите ни разменни монети, тъй като не остава много време за действие. „Това ще улесни разпознаваемостта и прехода към новите монети в България“, коментира Радев./Вестник Марица

Свързани статии