Представляват ли амбициите на Русия заплаха за страните от Източна Европа?

Войната в Украйна, започнала преди близо седем месеца, продължава с пълна сила и по всичко личи, че краят ѝ все още е далечен мираж.

Експертите са единодушни, че към настоящия момент сключването на примирие между Москва и Киев изглежда на практика невъзможно.

Решението на руския президент Владимир Путин да обяви частична мобилизация, както и намекът му, че е готов да използва ядрено оръжие, станаха обект на всевъзможни коментари. Това накара много хора да си зададат въпроса дали съществува опасност конфликтът да се разрасне и да обхване други страни, намиращи се в Източна Европа.

Имперските амбиции на Путин

Всеизвестен факт е, че Путин счита разпадането на СССР за „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“ – нещо, което самият той е заявявал нееднократно. Според редица експерти държавният глава всъщност не желае да възстанови Съветския съюз, а да възкреси величието на Руската империя. Путин не крие, че се възхищава на Петър Велики – владетелят, чиято кауза била да направи Русия велика европейска сила, способна да се сравнява с Франция, Англия, Прусия и Австрия както по военна мощ, така и икономически.

„Имперските амбиции на Путин не са тайна за никого. По тази причина е напълно естествено той да се стреми да разширява границите на Русия“, отбелязва за Vesti.bg проф. Джон Коларусо от университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио. Той е автор на голям брой публикации, посветени на историята и външната политика на Русия. “Идеологията на Кремъл несъмнено представлява заплаха за Източна Европа. В същото време обаче неуспехите на руската армия в Украйна нагледно показват, че тя просто не разполага с необходимия капацитет, за да осъществи амбициите на Путин“, добавя проф. Коларусо.

На сходно мнение е и професорът по международни отношения от университета в Южна Калифорния Робърт Инглиш: „Според мен Русия е изцяло фокусирана върху Украйна. Към настоящия момент, Кремъл не застрашава териториалната цялост на другите страни в Източна Европа. Това не е особено изненадващо, като се има предвид какви затруднения изпитва руската армия в Украйна. Казано по друг начин – дори и да иска, Русия не може да се превърне в реална заплаха за друга държава“.

Ще бъдат ли използвани ядрени оръжия?

„При заплаха за териториалната цялост на нашата страна ние със сигурност ще използваме всички средства, с които разполагаме, за да защитим Русия и нашия народ. Това не е блъф“. Тези думи на Путин предизвикаха вълна от коментари по цял свят. Анализаторите определят изказването му като ясен намек за готовността на руския президент да използва ядрени оръжия. Големият въпрос, който вълнува всички, е дали неговото изказване представлява празна заплаха или действително би предприел подобен ход.

„Истината е, че никой не знае дали Путин би прибягнал до използването на ядрено оръжие. В момента всички експерти, коментиращи тази тема, спекулират – включително и онези, които смятат, че НАТО може да продължи да снабдява Украйна с модерни оръжия и разузнавателни данни, без да се притеснява от евентуалния отговор на Кремъл. Аз лично се опасявам, че ако ситуацията се влоши, Путин може да използва ядрени оръжия. Той би предприел подобно действие, за да предпази своя режим от тотален крах“, смята проф. Инглиш.

„Очевидно е, че Путин смята Украйна за нещо много повече от заплаха за сигурността на Русия. За него тази страна се е превърнала в политическа фикс-идея. Смятам, че той би взел решение да нападне други държави в района само в един случай – ако те бъдат използвани като база за извършването на атаки срещу руската армия. Путин вече заплаши, че е готов да отвърне на подобен удар. Все пак ми се струва, че засега той няма териториални амбиции извън Украйна“, добавя проф. Инглиш.

Непредвидими последици

„Путин е в капан. Решението му да обяви частична мобилизация беше посрещнато с голямо недоволство в самата Русия. Референдумите, които провежда, не са нищо повече от пропаганден ход, а резултатите от тях няма да бъдат признати от никого отвъд стените на Кремъл. Вместо да започне преговори, Путин може да реши да използва тактически ядрени оръжия срещу украинската армия или дори да атакува някои градове. Това би имало две важни последици, които ще нанесат тежък удар по амбициите на Русия. От една страна, отговорът на НАТО ще бъде жесток. Много е вероятно силите на Алианса не просто да се намесят, но и на практика да унищожат напълно това, което е останало от руската армия. От друга страна, Русия ще бъде напълно изолирана в международен план, дори Китай ще бъде принуден да прекъсне взаимоотношенията си с Кремъл. Всичко това най-вероятно ще доведе до падането на Путин от власт“, подчертава проф. Коларусо.

Експертът припомня и една важна подробност: през 1994 г. е подписан т. нар. Будапещенски меморандум. По силата на това споразумение Украйна се превръща в зона без ядрени оръжия. Русия, САЩ и Великобритания на свой ред се ангажират да гарантират сигурността на източноевропейската държава и да се въздържат от използването на сила срещу нейната териториална цялост и политическата ѝ независимост. Путин наруши споразумението два пъти, първо през 2014 г. с анексирането на Крим, а след това през февруари тази година, когато започна инвазията в Украйна.

„С ратифицирането на въпросния меморандум Украйна се отказа от ядрения си арсенал, който остана на нейна територия след разпадането на СССР. В замяна, страната получи гаранции за своя суверенитет. И до днес, обаче, има хора, които твърдят, че украинските власти са запазили част от въпросния арсенал като предпазна мярка в случай на война с Русия. Няма как да знаем дали това е истина или не. Едно нещо е безспорно – евентуален развой на събитията, при който Русия и Украйна се нападат взаимно с ядрени оръжия, би представлявал истински кошмар“, предупреждава проф. Коларусо./Вести БГ

Свързани статии