Българската православна църква почита днес паметта на Св. мъченик Трифон.
Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан както от Православната църква, така и от Римокатолическата църква.
Св. мъченик Трифон се родил около 225 г. в Комсада, близо до Апамия, в малоазийската област Фригия, в Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога.
По времето на император Деций Траян (249-251), който идва на престола след Филип, наследник на Гордиан, Св. Трифон бил отведен в Никея (днес Изник, Турция) при префекта на провинция Ориент – Акилинус, с обвинението, че не иска да принася жертва на езическите богове. Изведен на съд, Св. Трифон изповядал вярата си в Христос, заради което бил подложен на редица мъчения, които твърдо понесъл. Като разбират, че не могат по никакъв начин да сломят волята му и уплашени от убедителността на примера му, палачите го обезглавили. Така Св. Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си, загива като мъченик за православната вяра.
Основен център на култа към Св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г. кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това допринася неговата слава да се разпространи и на Запад.
Денят на Св. мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г., след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Св. мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Светецът се счита за пазач на лозята. Народният празник в негова чест Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите, винарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари, а други на 14 февруари.
Обичаите повеляват да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
„Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Празникът на Св. Трифон е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари.
Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение Господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Те се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Имен ден днес празнуват Трифон, Трифонка, Тричко, Лозан, Лозанка, Гроздан, Секул, Маламка
