По-високите лихви не означават непременно по-скъп заем

Какво се случва с лихвите по кредитите и усещат ли се вече клиентите на банките притиснати и притеснени? Войната в Украйна в края на февруари не повлия на „апетита“ на кредитополучателите за пари, но шест месеца по-късно страхът от инфлацията, приближаващата зима и прекомерното покачване на цените на електроенергията и горивата го направиха.

Войната е далече
Анализ на официалната статистика на БНБ сочи, че през март (в първият месец след началото на войната) не намалява апетита на домакинствата да финансират свои нужди чрез потребителски кредит. Те се увеличават с близо 40% спрямо същият период година по-рано.

По всичко личи, че домакинствата не са почувствали, че ще бъдат засегнати по някакъв начин от военния конфликт, и това не е дало отражение върху желанието им да закупят нов автомобил, битова техника, да направят ремонт на дома и други цели, за които обичайно се вземат нецелеви кредити от този тип, коментира в свой анализ Десислава Николова от финансовия портал „Моите пари”.

Няколко месеца по-късно обаче, официалната статистика на БНБ говори нещо друго. През месец юли новоотпуснатите потребителски кредити в лева значително забавят ръста си. Спрямо месец по-рано понижението е с 13.5%. При всички случаи се отчита забавяне в темпа на ръст на нови кредити за текущо потребление на домакинства. Причините могат да са: страх от прекомерно покачване на цените на електроенергия и горива при наближаващия зимен сезон, страх от загуба на доход, страх от нарастващата инфлация и др., изброява финансовият консултант.

Лихвите тръгнаха нагоре
Основният въпрос: Станаха ли по-скъпи потребителските кредити? Отговорът отново можем да намерим в данните на официалната статистика. За месец март статистиката за средните лихви по потребителски кредити в банковата система сочи среден размер от 7.75%. По данни за края на месец юли средната лихва достига 8.19%. Увеличението е с малко над 0.4 пр.п.

Говорейки за лихви по потребителски кредити, често забравяме, че лихвата е само един от всички разходи по кредита. Практиката многократно е доказала, че цената по един кредит, изразена чрез годишния процент на разход, е по-обективният показател при анализи. Общото оскъпяване по заемите за текущо потребление (ГПР) се покачва от 8.20% в края на март на 8.66% в края на юли. Това не означава непременно, че банките са влошили условията си, тъй като нарастването може да се дължи на това, че платежоспособността на взелите кредити през месец юли (въз основа на която често банката определя лихвата) може да е била влошена спрямо тези, изтеглили заеми през месец март. Предвид същността на ГПР, дори да наблюдаваме покачване на лихви по потребителски кредити, той може минимално или изобщо да не се промени. Една от техниките е банките да намалят или премахнат такси, ако желанието им е да останат конкурентни и да не подложат кредитите на риск от необслужване. Разбира се, това е само възможност, но практиката е показала и обратното – въпреки рисковете, подобни стъпки да не се предприемат. Ето защо, невинаги посоката на движение на лихвите по потребителски кредити е достатъчна, за да определим накъде ще се движи цената.

Доходите от пенсия скочиха значително
Покупателната способност на гражданите и домакинствата е основен фактор, предопределящ не само потребителското, но и ипотечното кредитиране. Покупателната способност се отнася до количеството стоки и услуги, които определено количество пари могат да купят.

Анализ на ИПИ сочи, че ръстът в средния размер на доходите в края на юни е 16.5%, което съвсем с малко изпреварва инфлацията в края на юни от 15.6%. По-детайлен анализ на тези данни показва обаче една притеснителна тенденция и тя е, че нарастването се дължи от увеличаване на доходите от пенсии – с близо 40%, докато доходите от работна заплата нарастват с едва 7.7%. Това означава, че в цялост работодателите в по-голямата част не успяват да индексират възнагражденията на служителите си с темпа на инфлация. Накратко, активно заетите са загубили близо 8% от доходите си само за първото шестмесечие на 2022 г. заради инфлацията.

Дали загубата на доход заради инфлацията е основна причина за забавянето в темпа на ръст на отпуснатите нови потребителски кредити, можем само да гадаем. Върху него също така рефлектират и увеличаващите се притеснения от повишаване на лихвите, както и очакванията, че инфлацията ще продължи да нараства, посочва Десислава Николова./Вестник Марица

Свързани статии