Нацията изперква: 70% от психично болните са на улицата и без хапчета

Нацията изперква, а забавените здравни реформи драстично увеличават броя на хората с психични проблеми, които не получават нужното лечение. За това алармираха участниците в кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“ в София, в която участваха водещи специалисти.

Пандемията е влошила психичното здраве на българите, като повече хора търсят консултации с психиатър и невролог и консумацията на антидепресанти се увеличава. Това се случва на фона на все по-изострящите се стари проблеми като недостъпна и зле финансирана медицинска помощ, липса на специалисти, както и стигма към хората с психични разстройства. В същото време реформите в системата, които са разписани на хартия, се бавят.

Особено стряскащо е, че 70% от хората с психични проблеми у нас не получават никаква грижа. Въпреки голямата заболеваемост след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 30 до 120 лева.

При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите.

Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – НЗОК поема само 50% от стойността им, докато в Словения държавата плаща 70% от цената, в Румъния – 90%, във Франция, Германия, Италия, Испания и Финландия – 100%.

Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве и анализи изнесе данни за влиянието на Covid пандемията. Оказа се, че през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г.

Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства.

Д-р Цветеслава Гълъбова ​- директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ – представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве ​- 2020-2030 г.

Основната идея в нея е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение към психосоциален модел в общността. Липсата на психосоциална грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения. Проблем е, че все още Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на стратегията.

„Още сега е ясно, че в нейното финансиране са заложени само 26 милиона лева по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лева национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала, който е най-големият проблем в системата, са орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение“, заяви д-р Гълъбова.

Психиатърът акад. Дроздстой Стоянов очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. „От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, допълни Стоянов.

Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не за да си „почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние.

По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1.

Тежките психични разстройства са 19.5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14.54%, тревожните разстройства са 8.4%, а голямото депресивно разстройство е 6.2%, сочат данни от изследването „Барометър на депресията“ в ЕС./Вестник Марица

Свързани статии