Дядо Николай зове: 11 май да смени 3 март като национален празник

Пловдивският митрополит Николай предложи 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, да стане новият национален празник на България.

Той трябва да замести предизвикващият раздор в обществото 3 март. Дядо Николай направи това предложение в речта си днес в храма „Свети Свети Кирил и Методий”.

„Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат.

От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам“, каза в словото си митрополитът.

Вижте и пълната реч на Пловдивския Митрополит:

„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия на славянски език.

Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа.

Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24-май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден.

Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово , е действителна историческа личност, върху чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден.

Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Солунските братя Кирил и Методий разработват първия вариант на славянската азбука и изготвят първите преводи на свещените текстове по поръчение на византийския император Михаил, който с това е отговорил на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат

Словото Божие на неговия народ на разбираем език. Буквите са били съставени и преводите са били изготвени на базата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско наречие, което е българският език.

Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската вяра всички славянски народи, универсалният език на славянството.

Славянските народи са приобщени към цивилизацията, чрез старобългарския език. Буквите са създадени, за да съответстват на фонетичните особености на старобългарския език. В този момент българското придобива глобално значение.

Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има кратковременен успех, доколкото след не много време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени отново с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттам.

Прогонени, за да намерят убежище отново в България. Тук, откъдето е започнало всичко. Случайно ли е това? Не, не е случайно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да започне от България, да претърпи перипетии в началото и едва след като се завърне обратно в България да получи онази сила и устрем, които да превърнат българския език на практика в четвъртия официален език на древния свят.

Това дължим на първо място на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.

Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния край на българската държава. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където подобрява азбуката, назована после „кирилица“.

Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без миг почивка. Когато през 988 година в Киев източните славяни приемат християнството, богослужебните книги пристигат от България.

Днес от Адриатическо море до Беринговия проток и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното местно славянско наречие, а Божието име се пише на кирилица благодарение на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил именно България да стане онази трансмисия, на която Той е възложил да научи всички славянски народи и да ги приведе към разум и спасение.

Съвременните наши историци обичат да говорят за „българската империя“, за това, че в миналото България е била империя. България, разбира се, никога не е била империя.

Империя, освен всичко друго, означава „мир“, а повечето от нашите царе не са били особено миролюбиви. Да не говорим, че неведнъж са се изкушавали да нападат други православни народи.

Православен народ може да вдига меч само в своя защита и никога, никога срещу друг православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, ако светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава много факти и събития щяха да им се изяснят с нов, ясен смисъл.

България не е била светска империя, но е станала империя на духа. Духът на тази империя, по сполучливите думи на академик Андрей Лихачов е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска солидарност и дух на любов.

Само още един факт ще спомена, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 г., в нашето епархийско училище.

Само девет години по-късно пак тук започва движението за самостойна българска църква, след още десет години тя е факт, а след още осем и българската държава. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята?

Поставете в началото Бог, поставете Свв. Кирил и Методий и ще видите как българската история тръгва във възходяща линия. Заместете Бога с Мамона и виждате как линията тръгва неудържимо надолу.

Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3-ти март, в словото си ви казах, че ще поговорим пак на 11-ти май. Казах, че 3-ти март е ден, на който ние българите трябва смирено да мълчим, а 11-ти май е денят, на който имаме право да говорим. Тогава мнозина не ме разбраха, както обикновено се случва, затова сега ще го кажа съвсем ясно.

Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „всех павших на поле брани.“ Така служа и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето отечество.

С това моралният дълг на нашия народ към руските освободители е платен и надплатен. Факт е, че всяка година на трети март избухват дискусии и спорове дали този ден заслужава или не заслужава да бъде национален празник, които тази година приеха съвсем драматичен характер.

Факт е, че 3-ти март разделя обществото.

Този празник не ни носи мир. Пак казвам, ако е за почитане на паметта на руските освободители и за отдаване на признание, православната църква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това превръща признателността в раболепие.

Принуждаването към раболепие поражда гняв. Затова на всеки 3-ти март част от обществото ни е гневна. Никой няма полза от това.

Нека поставим ръка на сърцето си и се запитаме кой е онзи значим ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална идентичност, не е свързан пряко или косвено с участието на друга държава, не обижда никой от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние искаме да кажем на себе си, но и на целия свят?

Кой е празникът, чрез който ние българите можем да отправим послание за мир към съседите си и света и то така, че всички да ни разберат? Кой е денят, който демонстрира, че България е държава със значение за световната история? Колко държави могат да имат национален празник, който освен местно, да има и глобално значение?

Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат.

От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам.

Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, смирение и благодарност само на Господ Иисус Христос. Никога на светски кумири, идоли и господари, особено пък на чуждоземни.

Вярвам, че Бог не случайно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело именно с българския народ и с българската държава, а не просто с някакви си земи от географската карта.

Вярвам в Божията милост, Божията благост и Божия промисъл за нас. Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят колко Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а чрез него и на целия свят.

И вярвам, че когато започнем да почитаме Бога, да разчитаме правилно неговия промисъл за нас, когато поставим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си редом до българското знаме вместо чужди знамена издигнем църковните хоругви, тогава ще започнем да си имаме себеуважение, тогава и другите ще започнат да ни уважават и тогава ще започне отново възходът на България.

Амин!

Пловдив, 11 май 2022 г.“

/Вестник Марица

Свързани статии