Дебатите в НС: Ще оцелее ли кабинетът „Петков“?

Започна извънредното заседание на Народното събрание заради поискания от ГЕРБ-СДС вот на недоверие към правителството на Кирил Петков с мотив – провал във финансово-икономическата политика.

Подкрепа за вота изразиха опозиционните партии: „Има такъв народ“, ДПС и „Възраждане“.

Гласуването трябва да се проведе не по-рано от 24 часа след края на дебатите днес.

Непосредствено преди старта на дебатите премиерът Кирил Петков коментира пред журналистите лаконично: „Оптимист съм!“.

Председателят на парламента Мирослав Иванов, който заема поста временно до избора на титуляр, предупреди още в началото на дебатите по вота на недоверие, че за непристойно поведение на депутати днес ще наказва с отстраняване от пленарната зала.

„Предстоят важни гласувания, надявам се, че няма да има народни представители, които ще бъдат лишени от правото си на глас във важните заседания“, каза Иванов веднага след като депутатите се регистрираха и осигуриха необходимия кворум.

„Към тази зала са насочени погледите на обществото с надежда и очакване. Призовавам днес да дадем добър пример, като покажем, че демокрацията и духът на парламентаризма е жив“, призова депутатите Иванов.

Депутатът от ИТН направи пълномащабна критика на действията на правителството на Кирил Петков – от съдебната реформа и ареста на Бойко Борисов, до това, че „България е с най-висока корупция в ЕС според „Прозрачност без граници“ (което се регистрира всяка година, откакто България е член на ЕС), и до назначенията на „семейни кръгове, които разпределят властта помежду си“.

„Макар че кабинетът заслужава да му се поиска вот на недоверие заради цялостната политика, ние решихме да го поискаме заради най-големия му провал – неадекватната финансово-икономическа политика“, каза Ананиев.

Петков се позова на две от критиките в мотивите за вота – „увеличението на износа е само номинално заради инфлацията“ и „растежът за първото тримесечие според НСИ е 4%, а не 4,5% и дадоха сигнал, че икономическият срив реално е започнал“.

„Какво означава това – има български фирми, които са успели да изнесат продукцията си на високи цени на външните пазари. Това може да се случи по две причини – по-висока добавена стойност, а втората е инфлация на външните пазари. Но не можеда бъде на база на инфлация в България – това не може да е икономически аргумент. Какъв икономически срив, когато говорим за растеж. Същото нещо може да се каже и по следния начин: България имаше по-голям растеж през първото тримесечие от Германия, която растя с 3,7%“, коментира той.

„Какво ще се случи, ако вотът е успешен? Добре ли е да хвърлим държавата си в политическа криза в момент, в който на по-малко от 1000 км от нас се води война? Дали ще е полезно да хвърлим държавата в поредни парламентарни избори със съмнителен потенциал да създат мнозинство? Ще бъде ли отговорно да оставим държавата без работещ парламент, когато въвеждането на Плана за възстановяване изисква реформи“, попита Минчев./Вестник Марица

Свързани статии