Бранимир Ботев разсейва дипломатическата мъгла около натиска върху България за Северна Македония

Председателят на Европейската лига за икономическо развитие за Балканите и бивш зам.-министър на туризма Бранимир Ботев разсейва дипломатическата мъгла около натиска върху България да вдигне ветото върху старта на преговорите за членство в ЕС на Северна Македония.

Какво означават дефилетата на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в София и на посланичката на САЩ у нас Херо Мустафа в българските институции и по медиите и какво всъщност ни казват те?

Защо спешното приемане на Северна Македония в ЕС е от изключителна важност за САЩ и европейската общност?

„Слушах много внимателно това, което Урсула фон дер Лайен каза. И в мен се породиха няколко въпроса, които трябва да бъдат насочени към правителството. На първо място тя обвърза парите, които България трябва да получи по Плана за развитие и устойчивост с процеса за приемане на Северна Македония в ЕС. Това дали България ще получи парите по Плана, който пет пъти беше преправян и връщан, няма нищо общо с това дали РСМ ще изпълни изискванията на ЕС и преди всичко изискванията за добросъседство“, отбеляза Ботев.

Той подчерта, че подобно обвързване е в разрез с правната практика на ЕС.

„Бих се спрял и на още нещо, която самата Фон дер Лайен каза: „Да, ние имаме вече решение на Европейския съвет. Окончателно решение“. Европейският съвет е всъщност евфемизъм, който тя използва за Съвета на министрите. Тя използва тази обтекаема форма и силно се надявам, че някой не се е опитал да заобиколи българските институции, българския парламент, КСНС и българския народ да прехвърли решението за Северна Македония от България в Брюксел“, отбеляза експертът.

Той заяви, че Министерски съвет в съответствие с Конституцията не е подчинен на министър-председателя, който е „пръв между равни и не може да управлява никого, освен собствената си секретарка“.

„Не виждам никаква правна възможност при действащата Конституция да променят волята на Народното събрание. Допускам, че тук би трябвало да се отчетат и нагласите на българския народ. Защото става дума за политическо решение, което може да изтрие политическото бъдеще на дадени политици. Трудно можем да приемем, че тези хора, македонците, се отнасят към нас като врагове, които поругават български паметници, които крадат българска история, които възпитават своите деца на неистини и формират у тях негативизъм и откровена омраза към България. Ние ги приемаме като братя, а те ни наричат с обидни думи, отричайки нашия общ културно-исторически и цивилизационен произход“, заяви Бранимир Ботев.

Той допълни, че му е направила впечатление спешността на срещата, инициирана от Херо Мустафа с Румен Радев.

„Бих казал следното. Със сигурност България е част от турбулентната зона на Балканите и е фактор, от който зависи пренареждането поне в този регион. Със сигурност се отчита фактът, че Сърбия беше схематизирана и тя е свързана с Русия като „най-верен сателит“. Доколко това е вярно, не знам. Защото в момента руските инвестиции в съседна Сърбия ги няма в първата петица, а от друга страна Сърбия винаги е играла достатъчно отворена икономика, свързана и със Запада, и с Изтока. Може би някои се опасяват, че ако държавната конструкция на РСМ не получи някакъв краткосрочен или средносрочен оптимистичен хоризонт, тя може да се разпадне. И това може да породи като домино ефекта неприятни последици на Балканите и в региона“, коментира експертът.

Според него опасенията, че ако не се хвърли спасителен пояс на РСМ, това може да доведе до последващи вътрешни сътресения, които да се превърнат във външнополитически. „Но ако елитът на РСМ не са в състояние да преодолеят егото си на наскоро създаден политически елит и наскоро създадена държава, как оттук натам ще се впишат в европейското семейство?“.

Бранимир Ботев изтъкна, че от приемането на РСМ в НАТО, не е бил допуснат нито един висш македонски офицер до натовски тайни. „Това е едно доста сериозно недоверие“, отбеляза той.

Експертът заяви, че е факт – ако РСМ не преодолее различията си с България, ние не трябва да спираме и Албания към ЕС: „Албания има стратегическо положение на своите контактни точки на морето. То е важно не само за стокообмена, но и от гледна точка на националната сигурност“.

Бранимир Ботев коментира и войната в Украйна.

„Ключовият въпрос е какво правим „на другия ден след войната“. Защото тя ще пренареди до голяма степен световната икономика и световната монетарна политика. В момента разплащателната система се тресе. Бъдещата монетарна политика на националните банки на практика трябва да бъде много сериозно променена, за да отговаря на новите условия. Оттук нататък цялата логистика ще трябва тепърва наново да се създава и е възможно да нямаме един глобално доминиран пазар, а да имаме няколко регионални пазари, които да имат своите условия и финансови лостове за банков обмен, респективно и своята валута. Това е нещо, за което до този момент не си даваме сметка“, заяви той.

Ботев отбеляза, че от самото начало на войната руснаците следят своята линия на „стратегически и военен смисъл“, за да постигнат няколко „ефекта“, които очевидно Путин и военните му са разчели. Единият от тях е завладяването на пристанищата, през които ще може да продава своето зърно и своите цветни метали. „Сега с украинското зърно и царевица на практика зърнените храни ще бъдат вече под експортния контрол на Русия“, заяви той.

Ботев допълни, че всеки ден Русия получава 1 млрд. 100 млн. долара от износ на зърно. Като се прибавят и цветните метали, въпросът „Какво правим на следващия ден“ трябва да стои като червена точка в съзнанието на българските политици“, подчерта експертът.

Той определи като „доста непрофесионално и инфантилно поведение“ на управляващите по отношение на шефското място в БНБ.

„По темата за гуверньор на БНБ винаги е имало политическо съгласие, консенсус. „Вие защо чакахте до 12 без 1 минута“, бих попитал управляващите. Те имаха цялото време на света. Това правителство е от ноември месец. А преди това бяха и в служебното правителство. Защо през това не намериха не един, не 11, 101 кандидата? Тогава можеха да излязат с една кандидатура или да предложат три, които да са консенсусни за управляващите. Националната банка не е политическа структура и тя трябва да е абсолютно отдалечена от изпълнителната власт. И ако минем в конкретика. Ако господин Каримански е излъчен от една от политическите сили в коалицията, той чужд ли е или е част от коалицията. На следващо място – когато заплашваш и казваш „Ама той ще бъде избран с гласовете на опозицията“, това означава, че ти отъждествяваш националния интерес с този на управляващите партии“, отбеляза Ботев.

Той даде пример с високата оценка на Хосе Мануел Кампа, който контролира банковия сектор в Европа и който нарича Каримански „първокласен банкер“.

„В същото време беше проспан един друг интересен факт. Ноември месец миналата година изтече мандатът на членовете на Фискалния съвет, който трябва да контролира разходването на публичните финанси – бюджета и работата на Министерството на финансите. Фискалният съвет в момента не действа. Тогава когато ти нямаш гуверньор, когато нямаш Фискален съвет, на практика ти си се лишил съзнателно или несъзнателно от единствените институции, които по закон могат да контролират Министерството на финансите и разходването на бюджета“, подчерта експертът.

Бранимир Ботев коментира бъдещето на кабинета.

„Бих могъл само да кажа следното. За мен изглежда невероятно как тези млади, ентусиазирани и очевидно желаещи да променят нещата хора, успяха за толкова кратко време да изядат кредита на доверие, който хората им гласуваха. Какви са всъщност „промените“, които се случват в момента в България? Не бих могъл да отбележа нито една ясна отраслева промяна. България страда в момента от „камертонна политика“ – големите ни удрят, удрят, докато дадем верния тон“, заяви той.

Ботев подчерта, че търговия с политическо влияние не бива да се допуска.

Той коментира и гафа със селфи видеото на министъра на културата Атанас Атанасов.

„Що се отнася до Министерството на културата, което е имало толкова доказани министри – творци и интелектуалци, „подобно нещо да се случи“, е недопустимо. „Ако този ненаиграл се младеж, който иска да се утвърди в някаква сфера, дайте му възможност да се докаже на читалищно ниво. Ако за нас всичко това е тъжно, за европейците, за Щатите то е неразбираемо. И то с е неразбираемо по отношение на критериите, с които ние избираме своите управляващи“, заяви Ботев.

Той прогнозира, че „влизаме в етап, в който всеки ден ще се гасят нови пожари“. „Това означава, че ние ще бъдем в една непрекъсната турбулентна ситуация и влизаме в спирала, в която проблемите няма да бъдат решавани. Ще гасим едва ли не огън с бензин“, заяви Бранимир Ботев.

„Дано това, което ще кажа, стигне до премиера. Той трябва да се вслуша в гласа на българина. Защото българинът е вгледан в цените. В това, което има в хладилника си, дали може да си плати тока, да си купи най-простичките неща за Великден и Гергьовден, дали може да си напълни бензин в колата. Имаме изключително тежки управленски грешки. Ако имаме външно-политически проблем, това е Северна Македония. Смяната на един главен прокурор не решава проблемите нито на прокуратурата, нито на съдебната система. Ясно е, че всеки управляващ иска да си сложи нему удобен главен прокурор. В същия контекст трябва да кажа, че и Андрей Гюров доста непремерено каза, че БНБ трябва да се „вземе“, защото едва ли не тя имала „пряка отговорност за корупцията в България“. Това издава прекалено утилитарен интерес да се завладее БНБ“, заяви Бранимир Ботев.

Според него, първото, което той би направил в ситуация като сегашната, е да събере „най-светлите умове и експерти, които да направят анализи на всеки отрасъл“: „Трябва да се определят кои са нашите, българските цели. След това ще видим къде е нашето място в Европа и света и какво от това, което ни се предлага, съвпада с нашите национални интереси“.

„Дайте да видим какво се случва с най-доходоносните отрасли. Туризмът? – Туризъм не остана. Там не се направи никакъв анализ. Украинските, беларуските и руските туристи бяха около 1 млн. 300 хиляди. Сега трябва да ги забравим. А какви ще бъдат компенсаторните механизми? Ако в момента ние се опитваме да мислим за „следващия ден“, трябва да има много дългосрочна програма за рехабилитацията, възстановяването на хората от Украйна. Не само на ранените, но и на майките, на децата. Досега министърът на туризма и госпожа Сербезова пътека трябваше да са направили до Брюксел и да кажат – ето, ние имаме програма за рехабилитация, от вас искаме само финансиране“, заяви Ботев.

Той допълни, че при поскъпването на суровините като метали, инертни материал, цимент, в момента нито един уважаващ себе си строител, няма да разчита на договор „за зелено“.

„Това блокира тотално сектора, защото няма никаква предвидимост. След като в тези най-простички неща, които са буквално пред носа ни, какво се случва? Тъжното е, че нищо. Има тотален ступор в администрацията. Тя просто не работи. И това навсякъде. Ступор. Страх“, подчерта експертът.

Той препоръча на управляващите: „Да седнат, да се откажат от тази разделителна линия на управляващи и опозиция, да престанат да цитират коалиционното споразумение. Фактът, че ние емитираме непрекъснато държавен дълг и търсим свежи пари, това означава, че България няма никаква стабилност от финансова гледна точка. И още нещо – в самото Министерство на икономиката отново действат без съответните приоритети. Занимават се с олиото, със спекулата. Но има една компания „Индустриални зони“, която е с огромни потенциални възможности за инвестиции. Защо трябваше без никакъв аргумент да се сменят всички членове на „Индустриални зони“? Защо трябва „златната кокошка“ да я колиш, за да си направиш бульон? Действа се ден за ден, без анализ, без перспектива, без прозрачност“.

Бранимир Ботев коментира и меморандума, подписан с „Джемкорп“: „Да влезеш в дипломатически скандал, да поставиш в неприятна светлина посолството на една държава, това е абсурд. Уреждането на инвестиционни намерения в България става по Закона за инвестициите от Агенцията за инвестициите, чийто шеф е близък приятел на вицепремиера Асен Василев. И аз питам – защо е заобиколен реда на инвестициите по европейския регламент? Може би защото в закона пише, че трябва да се направи пълна проверка на съответния инвеститор и инвестициите“./ПИК

Свързани статии