Визите спъват гурбетчиите ни на Острова, трябва да заделят поне 1500 лири

Дълго време Великобритания беше сред най-предпочитаните места за гурбет от българите. След Брекзит ситуацията вече е съвсем различна. Осигуряването на работни визи вече е огромен проблем, а и излиза твърде скъпо. Така потокът от нашенци, които са готови да вършат всякаква черна работа на Острова, рязко секна.

Според новите разпоредби агенциите, които набират персонал за кралството, имат право да издадат общо 30 000 визи годишно на европейци без значение от гражданството. След небивалата криза за кадри е много вероятно догодина британското правителство да вдигне лимита на възможните визи и да даде лиценз на още агенции.

„Голяма част от българите, живеещи във Великобритания преди Brexit, са имали право да получат статут за пребиваване, но не са сметнали за важно да го направят или не са знаели как. Крайният срок за подаване на документите беше до 30 юни 2021 г. Въпреки това тези, които са били на Острова и могат да докажат, че са работили там последните 3 месеца на 2020 г., имат шанс да получат документи и сега.

Само трябва да представят основателна причина защо са изпуснали крайния срок“, обяснява Лилия Каймаканова от First people recruitment – фирма, занимаваща се с подбор на персонал. И сега единственият вариант да се трудят във Великобритания е чрез издаването на визи за сезонни работници, чийто срок е 6 месеца. Те обаче са ограничен брой и могат да се издават само от 4 агенции – AG Recruitment and Management Ltd, Concordia Ltd, Fruitful Jobs, Pro-Force Ltd. Всички останали агенции търсят подходящи кадри сред тези, които са с издаден статут на пребиваване в страната.

„Фермерите също могат да издават визи, но те не предпочитат този вариант, защото така нямат право да наемат работници почасово, а са длъжни да осигурят траен ангажимент“, обясняват от агенциите.

Практиката показвала, че във всяка британска ферма не достигат средно по 50 служители и то извън активния сезон. „На мен лично не ми стигат 2000 човека за 40 работодатели“, обяснява Каймаканова.

Ако все пак българин успее да се добере до 6-месечна виза, той трябва да приготви преди заминаването си поне £1514 или 3485 лв. От тях £244 ще трябва да заплати за визата, а останалите £1270 трябва да са в банковата му сметка, за да докаже пред държавата, че може да се издържа. Регистрираните във Великобритания агенции нямат право да взимат пари от работниците за намерената работа. Плащанията към тях идват от работодателя. „Само компаниите с представителства в България имат право да искат пари“, отбелязва Каймаканова. Обикновено те взимат по 600 лв., като в сумата не била включена цената на билета и ковид тестът.

Най-често нашенците се трудят във ферми за бране на ягоди, малини, чушки, домати, гъби. Търсени са и за оранжерии за цветя, както и във фабрики за пакетаж на зелени салати, подправки и плодове.

Заплатите на Острова са скочили заради недостига на кадри, но увеличението не е драстично. Средно фабриките и фермите в Южна Англия заплащат £9.3 на час, като ставката може да достигне и до £14 – £18 на час. По регламент минималното заплащане на час в момента е £8.91, като до седмици се очаква то да скочи до £9.42.

За сравнение – преди 8 години минималната ставка беше £6. Именно на толкова е започнал и Владимир, който през 2012 г. заминава на студентска бригада за бране на ягоди и малини. Работодателят му остава доволен от него и до днес продължава да го вика всяка година. Сега му плаща по £9, но не за бране, а за поливане на реколтата./Вестник Марица

Свързани статии