Тристранката не успя да се договори за по-ниско ДДС

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна пълно единодушение относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност. Най-важната част от дискусията бе намаляването на ДДС от 20 на 9% за широк кръг от стоки.

Припомняме, че намалената ставка бе приета миналата година, вследствие на COVID пандемията. С данък от 9% се облагат бебешките храни и пелени, автобусните превози, сервираните храни в заведенията и част от туристическите услуги, които бяха извън намаления обхват преди пандемията. С по-нисък ДДС са още доставката на книги и печатни материали и използването на спортни съоръжения. Планирано ставката да бъда запазена до края на годината, но от Министерството на финансите предлагат тя да бъда продължена до приключването на пандемията.

От Асоциацията на индустриални капитал в България (АИКБ) подкрепиха проекта на Закона. Според председателя на АИКБ Васил Велев би спестило разходи на държавата, удължаването на срока за намалена ставка ДДС също получили одобрение. От АИКБ отправиха и предложение тя да остане постоянна за книгите, за да насърчи четенето. Следва да бъде обмислен и по-нисък данък за ваучерите за храна. От Българската стопанка камара (БСК), Съюз на стопанската инициатива и Българската търговска-промишлена палата (БТПП) също одобриха измененията и допълненията в Закона за ДДС. От БСК предложиха да храните и безалкохолните напитки също да бъдат с по-нисък ДДС. По думите на зам.-министъра на финансите Людмила Петкова обаче това би струвало на бюджета 1 250 000 000 лева. Конфедерацията на независимите кандидати в България (КНСБ) и КТ „Подкрепа” обаче изразиха своето недоволство по отношение на предложенията. Според Любомир Костов от КНСБ бизнесът може да бъде подпомаган през разходите, но не и през приходите на бюджета. Именно поради тази причина от Конфедерацията предлагат обща ставка в размер на 15 на сто. От „Подкрепа” пък определиха намаляването на ДДС за ресторантите като „подарък, направен през данъчната система.

В рамките на срещата синдикати и работодатели постигнаха пълно съгласие по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане и по този на Закона за акцизите и данъчните складове. КНСБ предложи увеличение на корпоративния данък на 15% с цел той да бъде превърнат в данък печалба, от КТ „Подкрепа“ пък поискаха корпоративният данък да бъде увеличен на 15 на сто, тъй като по този начин държавата ще има повече средства за социални разходи и мерки в подкрепа на засегнатите от пандемията сектори. Единствено Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) не даде своята подкрепа по отношение на Закона за акцизите и данъчните складове. По думите на ресорния министър по този начин ще бъдат въведени няколко европейски директиви – за определяне на общия режим за облагане с акциз, за изменение на директивата за хармонизиране структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, за изменение на ДДС директивата относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на ЕС.

След приключване на гласуването по предварително обявените точки, от АИКБ направиха предложение вече създаденият механизъм за компенсиране на високите цени на електроенергията, валиден за месеците октомври и ноември, да важи и за декември. Нейният размер също следва да бъде увеличен от 110 на 190 лева на мегаватчас (три четвърти от свръхцената за ноември)

„Само за месец АЕЦ „Козлодуй“ печели над 300 000 000 лева – печалба, която надхвърля планираната“, коментира Велев, като допълни, че именно това е един от начините за компенсиране на бизнеса. Налични са и допълнителни средства във Фонда за сигурност на електроенергийната система. По този начин ще има възможност да се компенсират 630 000 потребители на електроенергия на свободния пазар, сред които предприятията, учрежденията в социалната сфера, детски градини, училища, театри и болници. Другите средносрочни предложения на АИКБ са от 1 януари в новото ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се предвиди реална пазарна цена, а не такава, която е в пъти по-ниска. Според него това би означавало цена от порядъка на 300 лева до края на ценовия период – отрицателно задължение към обществото от порядъка на 150 лева и крайна цена за българските потребители – 150 лева за мегаватчас. /Вестник Монитор

Свързани статии