С какво ще запомним 45-ото Народно събрание

С кратък живот и само един приет закон – за промени в Изборния кодекс, ще се запомни 45-ото Народно събрание, предаде БТА.

Политическите сили в новия парламент започнаха работа с гласуване на оставката на кабинета „Борисов 3“ със 156 гласа „за“, но така и не успяха да излъчат правителство, което доведе и до бързото разпускане на това Народно събрание.

Макар още от изборната нощ да беше ясно, че трудно ще се състави правителство и не са изключени нови избори,

партиите и коалициите пристъпиха прага на новия парламент с амбициозни заявки за промени в законодателството. Справка на страницата на Народното събрание показва, че от 15 април до 7 май т.г. са внесени 77 законопроекта и около 30 проекти на решения, както и проект на декларация във връзка със случая на Алексей Навални.

Още в първите дни депутатите създадоха комисия за ревизия на досегашното управление

и от втория опит наложиха мораториум върху определени действия на правителството в оставка. Парламентът отхвърли намаляването на партийната субсидия на един лев и тя остана осем лева. И прие, но само на първо четене, преизчисляването на пенсиите, отпуснати до 2018 г. Отхвърлено беше и предложението за осигуряване на руската ваксина „Спутник V“.

В последния ден парламентът ратифицира протокола за изменение на споразумението с Румъния за Air Policing,

с който се дава възможност за изпълнение на пресгранични операции по охрана на въздушното пространство от самолети на трета страна-членка на НАТО.

Премиерът Бойко Борисов така и не се яви на изслушване в 45-ото Народно събрание по Националния план за възстановяване и устойчивост, защото първо беше опериран, а след това излезе в отпуск. За четири седмици не се състоя и парламентарен контрол, поради невъзможност за участие на членове на Министерския съвет.

На 15 април, след редовни парламентарни избори, президентът Румен Радев свика първото заседание на 45-ото Народно събрание.

В него бяха представени шест коалиции и партии – ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“/ИТН/, „БСП за България“, ДПС, „Демократична България“/ДБ/ и „Изправи се!Мутри вън!“/ИСМВ/. При откриването на първото заседание най-възрастният народен представител Мика Зайкова /ИТН/ обърна внимание на депутатите, че избирателят ги е изпратил с една единствена поръка – промяна, и една единствена цел – просперитетът на България.

Новите народни представители откриха сесията в старата сграда с надпис „Съединението прави силата“.

И тъй като електронната система за регистрация и гласуване беше в новата сграда – бившият Партиен дом, те трябваше да гласуват и да отчитат присъствието си чрез ставане на крака или чрез вдигане на ръка от място.
От ГЕРБ-СДС обявиха, че ще работят за възстановяване диалога между институциите, останалите пет формация – за промяна на модела на управление, който те смятат за порочен, за „изчегъртване“ на ГЕРБ от властта, за реформа в съдебната система. Така се оформи стабилно анти-Борисов и неговата партия мнозинство в парламента, което си постави като друга основна цел промяна в изборните правила.

Първата стъпка на така създалото се мнозинство беше да бламира предложението на ГЕРБ за председател на НС

– Цвета Караянчева. В резултат вместо първата политическа сила да излъчи ръководител на парламента, начело бе избрана Ива Митева от партията на Станислав Трифонов. Едни от първите решения на новия председателски съвет бяха заседанията да продължат в старата сграда, докато в Партийния дом, тече ремонт, да си отменят Великденската ваканция, да създадат три постоянни комисии /правна, бюджетна и здравна/ и да разрешат свободен достъп на медиите до всяко място в сградата, т.е. да върнат предишния ред. В залата обаче продължи проблемът от 44-я парламент – депутати да стоят без маски в разрез с противоепидемичните разпоредби.

Веднага след първите си решения партиите се заловиха с промени в Правилника за работа на НС и в Изборния кодекс.

За пръв път в работещ парламент нямаше ясно мнозинство и гласуванията на отделни предложения бяха с плаващо мнозинство. След 14-часово заседание бяха приети промени в Изборния кодекс, сред които изцяло машинно гласуване в секции в страната и чужбина с над 300 избиратели, отпадане на ограничението за броя на секциите в страните, извън Европейския съюз, намаляване членовете на ЦИК на 15 души и назначаване на новия състав на комисията с указ на президента.

Отхвърлено обаче беше предложението на ГЕРБ мажоритарен вот да има още на следващите парламентарни избори

и така остана първоначалният текст на Ива Митева – това да стане на следващите редовни парламентарни избори. Групата на ГЕРБ-СДС веднага сезира Конституционния съд /КС/ за машинното гласуване, избора на ЦИК и текста, според който пропорционалната изборна система се прилага до следващите редовни парламентарни избори. Председателят на ПГ на „Демократична България“ Христо Иванов призна, че някои текстове са били малко прибързани, но е трябвало да се приемат, за да се гарантират честни избори. От ИТН посочиха, че едно от малкото продуктивни неща, свършени от това НС, са били именно промените в ИК.

След приемането им възникна и проблем с кандидатурата за председател на ЦИК.

Първоначално, след консултациите при държавния глава, на които политическите формации представиха предложенията си за членове на комисията, както повеляват новите изборни правила, единствената кандидатура за председател беше на Красимир Ципов от ГЕРБ. Ден след това по негово настояване лидерът на партията Бойко Борисов обяви, че оттегля номинацията и заподозря „капан“ и „престъпен сговор“. Това наложи допълнителни консултации при президента Радев и в крайна сметка за председател на ЦИК бе избрана Камелия Нейкова, издигната от ИТН.

Освен промените в Изборния кодекс, депутатите приеха и мораториум върху определени действия на държавните органи

до избирането на нов Министерски съвет или назначаването на служебно правителство. Мораториумът беше мотивиран с ограничаване на злоупотреби c власт и прокарване на партийни назначения oт правителството в оставка в периода на смяната на властта. От ГЕРБ-СДС обаче определиха решението като противоконституционно и го атакуваха пред КС.

Мораториумът стана и първият клин в коалицията анти-ГЕРБ в новия парламент. Разединението на опозиционното мнозинство дойде твърде бързо, почти веднага след началото. Депутатите не приеха предложения от БСП мораториум върху някои действия на правителството в оставка и по-късно бе изработен и гласуван друг, подобен проект, което доведе до упрек от страна на Корнелия Нинова, че заради забавянето ГЕРБ са се „окопали“ във важни сектори.

В последните заседания на 45-ото НС промените в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ станаха причина за покачване на напрежението.

След като председателят на НС Ива Митева отказа да подложи на второ гласуване в един ден предложените от левицата промени в КСО за преизчисляване на пенсиите, Нинова констатира, че след първоначалната еуфория, че Борисов повече няма да е премиер, парламентът завършва със „скандали уж за процедури“, а „моделът ГЕРБ“ продължава да управлява. Точката предизвика размирици в залата в две поредни заседания, а промените за преизчисляване на пенсиите така и не бяха гласувани на второ четене. От страна на социалистите дори имаше подвиквания за оставка на Митева.

Временната комисия за ревизия на управлението нямаше време да излезе с доклад, но произведе скандали.

Тя трябваше да провери разходваните средства от Министерския съвет и дружествата с повече от 50 на сто държавно участие за последните десет години. Предложението дойде от ПГ на „Изправи се!Мутри вън!“, а комисията оглави председателят на групата Мая Манолова. На едно от заседанията на комисията започна и скандалът с твърденията на бизнесмените Светослав Илчовски и Иван Ангелов, а прокуратурата веднага образува проверка по казаното от тях. Миналата седмица пред комисията Илчовски каза, че е бил рекетиран от управляващите и фирми, свързани с хора на ГЕРБ, а Ангелов заяви, че ще даде Илчовски на прокуратурата за лъжа.

Протест на магистрати предизвикаха приетите на първо четене от правната комисия промени в Закона за съдебната власт

и в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждаха закриване на специализирания съд и специализираната прокуратура.

Времето на 45-ия парламент не стигна да се гласува и създаването на временна комисия за разследване на насилието на протестите през лятото на миналата година, както и на временна комисия за проверка на законосъобразността на обектите в парк „Росенец“ и на събитията там от миналото лято.

Невъзможността в рамките на този парламент да се създаде правителство предопредели и края му.

ГЕРБ имаха свой проект на кабинет с премиер Даниел Митов, но поканените за разговори „Има такъв народ“ и „Демократична България“ категорично отказаха да влязат в преговори. След връщането на мандата втората политическа сила – тази на Станислав Трифонов, на която беше декларирана огромна подкрепа от всички в НС, също не пое отговорността с мотива, че няма мнозинство. А лидерът ѝ нито веднъж не дойде в парламента, въпреки че се закле като депутат дистанционно. Номинираната от ИТН за премиер световна шампионка по шах Антоанета Стефанова веднага върна мандата. Същото направиха и от БСП, които получиха третия проучвателен мандат. Така се стигна до неизбежния предизвестен край на 45-я парламент и логичните предсрочни избори през лятото.

Желаещи да управляват в това НС все пак имаше.

Николай Хаджигенов от „Изправи се!Мутри вън!“ заяви на два пъти, че е готов да се „жертва“ – веднъж каза за министър, след това дори и за премиер, но последва остра „другарска“ критика от колежките му Мая Манолова и Татяна Дончева.

Краткият живот на този парламент обаче не беше скучен. Стигна се и до прецедент

– преди Великден след като два пъти депутатите не успяха да приемат програмата за работата си, заседанието беше прекратено. От новите партии обвиниха старите за проваленото пленарно заседание и предположиха различни причини – от промените в Изборния кодекс и предложението за намаляване на партийната субсидия в Закона за политическите партии до създаването на временни комисии за полицейското насилие на протестите и за обектите в парк „Росенец“.

Заседанията често продължаваха до късно и за разлика от предишни парламенти, до края имаше внушителен брой депутати в залата.

Арогантният и дори циничен на моменти език, неприсъщ за законодателен орган, обаче беше част от дневния ред на всяко заседание. Дори оценките на парламентарните групи за свършеното от самите тях преди разпускането на парламента бяха доста негативни. От ИТН определиха полезния му коефициент на малко над нулата, от други формации посочиха, че на моменти е приличал на „маймунарник“, но всички анти-ГЕРБ сили бяха единодушни, че с промените в Изборния кодекс са успели да гарантират честни избори. От ДПС благодариха на колегите си в 45-ия парламент, че са върнали в пленарна зала властта и дебата, макар и според тях на моменти дебатът да бил „изкривен“.

Редът на важни, според вносителите, закони като промените в Закона за лечебните заведения, в Закона за личната помощ и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, така и не дойде, а много време беше изгубено в процедурни хватки, спорове и прекъсвания./Вести.БГ

Свързани статии