1500 опасни точки по пътищата, МВР отчита едва 90

Над 1500 опасни точки по пътищата с най-много жертви след катастрофи дебнат шофьорите. Черният опис на проблемите по шосетата е изработен от експертите на Института за пътна безопасност по швейцарски модел и статистиката на Гаранционния фонд, Асоциация на застрахователите в България, НСИ и сайта на МВР.

Над 1500 опасни точки по пътищата с най-много жертви след катастрофи дебнат шофьорите. Черният опис на проблемите по шосетата е изработен от експертите на Института за пътна безопасност по швейцарски модел и статистиката на Гаранционния фонд, Асоциация на застрахователите в България, НСИ и сайта на МВР.

В пъти по-малко са според държавните органи, официално към днешна дата МВР води, че имаме около 90 опасни места в България. Гърция идентифицира над 7000 такива, Швейцария е идентифицирала над 4000. И трите държави имат сравнително еднакво население и размери, от което излиза, че България има най-малко опасни места в целия Европейски съюз, казва експертът по пътна безопасност Емил Марков.

Вероятността да загинеш от ПТП в някоя от областите е различна от тази да попаднеш в леко ПТП. От картата се вижда, че в Софийска област е най-вероятно да загинеш от ПТП. Веднага до нея се нареждат градовете Ловеч, Русе, Варна и Пловдив. Най-малка вероятност от смърт при ПТП има в градовете Перник, Търговище, Ямбол, Шумен и Габрово, отчитат от Института по пътна безопасност.

България е втората най-опасна за шофиране страна в Европейския съюз след Румъния, с около 9 смъртни случая за 100 000 жители през миналата година. Това е доста под показателите на страни като Германия (4.1 жертви на 100 000) или Швеция (2.2), макар че в световен мащаб се класираме някъде около 50-о място – доста пред САЩ (12.4), Босна (15.7) и Китай (18.2). На първо място на областите с най-много катастрофи е Търговище. През 2019 г. са станали 55 тежки катастрофи с 18 жертви и 62 ранени. Столицата е сред най-безопасните области, най-вече защото иначе големият брой злополуки и жертви (759 тежки катастрофи през 2019 г. и 75 загинали) се разделя на 1.328 милиона души население. Пернишките шофьори имат легендарна репутация в България, но всъщност там вероятността да претърпите катастрофа е сред най-ниските – средно жертви на 100 000 души са 12.

Най-рисковият месец е август, следван от юли, септември и юни. Най-безопасни са февруари и април, но това зависи и от точните дати на великденските празници.

Списък на черните пътни участъци с най-много смъртоносни катастрофи правят също МВР и Агенция “Пътна инфраструктура”. Статистиката сочи, че най-опасни са републиканските пътища от I клас. Рискът при тях идва от това, че насрещно движещите се автомобилни колони не са разделени, както е при магистралите. За най-страшен се смята участъкът Стара Загора – Нова Загора – Сливен – Карнобат.

Най-кървавите места в Пиринско са Кресненското дефиле и Предела. Често катастрофи стават и в отсечките от Петрич към ГКПП-Златарево и при село Железница, въпреки че пътищата са прави и в добро състояние. Други участъци с висока концентрация на автосблъсъци са селата Джерман, Усойка, при картинг пистата край Благоевград. Катастрофи стават и по пътя Банско – ГКПП-Илинден, на разклоните за селата Места, Копривлен, Хаджидимово и за Гоце Делчев. В Кюстендилско най-много пътни инциденти стават при с. Цървеняно. Горният слой на асфалта бил много гладък и не правел сцепление с гумите, твърдят препатили водачи.

Отсечката Пловдив – Смолян получи името Шосето на смъртта заради зверските катастрофи по него. За да намалеят жертвите и ранените, всяка година започнаха да се правят курбани в края на декември. Пътят е основната и единствена връзка от Пловдив за Смолянска област, Пампорово и КПП-Златоград към Гърция. Той е и един от най-натоварените и рискови у нас.

Участъкът от Сливен към Петолъчката е едно от най-охраняваните от полицията места у нас. През Петолъчката преминават няколко потока автомобили, най-мощният от които е от София към Бургас.

Пътят Русе – Бяла е най-опасният участък в целия регион, категорични са от полицията. Трафикът е интензивен, защото пътят е част от трансевропейски транспортен коридор №9. Той свързва Северна България с ГКПП-Маказа и осигурява автомобилния поток от Източна Европа през България към Турция и Гърция. Завоите и наклоненият терен са страшни, защото пътят е с по една лента в двете посоки.

Пътят през Хаинбоаз взема най-много жертви. Участъкът в планинския район е осеян с остри завои, а поема трафика на международни тирове, които се движат от Свиленград към Русе. Най-честата причина за инцидентите са високата скорост и несъобразяване с метеорологичните условия. Климатът в Балкана е по-суров и често има заледявания.

Десетки сигнали са изпратили до държавните институции за некачествено строителство неправителствени организации през последните години. Отсечката между селата Лютидол и Ребърково по един от най-важните пътища в Северна България Ботевград – Видин е компрометиран заради некачествено строителство, според Института за пътна безопасност. Експертите са установили пропадания на пътното платно.

Сред една от най-рисковите точки е Аспаруховият мост показва анализ, сертифициран от международен одитор. Мантинелите на съоръжението на места вече са изгнили и са опасни при катастрофите. Експертите установяват опасни за шофьорите участъци по магистралите с проблеми и в обезопасяването по магистралите „Тракия“ и „Европа“, както и много несъвършенства по настилката.

Около една трета от републиканската пътна мрежа е с незадоволително качество на настилката. Особено тежко е състоянието на пътищата от трети клас, по които се осъществяват вътрешнорегионалните връзки. Според статистиката 39.7% от настилката по републиканската пътна мрежа покрива изискванията за добро състояние, но 37.8% са под задоволителното ниво и като такива представляват риск и от гледна точка на пътната безопасност, пише в доклад за състоянието на пътищата на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“./Вестник Монитор

Свързани статии