Кубрат – добрата и лошата страна на България

Кубрат Пулев е най-споменаваното име в България от събота вечер и може би до края на седмицата. Хубав, лош, слаб, силен, гордост, излагация. Всеки с мнението си, всеки със своите „50 стотинки по темата“.

От една страна няма как да не отчетем фактите. А те са, че постигнатото от Пулев е огромно за родните стандарти и не само. Ние никога не сме били име, не сме били на картата на професионалния бокс. А заради Кобрата бяхме два пъти там и малко или много почти цял спортен свят чу, че има такава страна и видя един ярък истински представител на милата ни родина.

Ярък и от положителната, и от отрицателната страна на монетата.

Положителната, заради която всички трябва да се гордеем, е постигнатото от Пулев. С труд, с хъс и желание, с лишения, в страна, която няма никакви традиции в професионалния бокс. Въоръжен само със знамето на България и с „Притури се планината“. И в цялата си кариера записа само две загуби, като и двете са от световни шампиони (Владимир Кличко и Антъни Джошуа).

Дали са го били много или малко двамата най-големи шампиони в последните 10 години в този спорт е без значение. Българин беше там, изправи се срещу тях, понасяше удари, падаше и ставаше.

И не му бройте парите – той стигна до там и си ги заслужи. Едва ли има още дори 5 човека в България, които биха понесли ударите на Джошуа и Кличко и биха излезли на крака от залата, а не на носилка или нещо още по-лошо.

Отрицателното от Кобрата е, че е забравил на какво учи спортът и какви ценности изповядва. Като например да уважаваш противника и да го поздравиш, когато те победи – един на един, мано а мано. И когато един голям спортист те размята доста сериозно из ринга, е най-нормалното нещо да му стиснеш ръката и да му пожелаеш успех напред.

А не да му се лигавиш насреща, да го имитираш как се радва и да му повтаряш „Запомни кой съм аз!“. И той да се чуди какво се случва и пита: „Добре бе, кой си ти?“. След като те е пратил три пъти на земята.

Но всъщност ние българите сме си такива. Не си признаваме като ни бият, не си признаваме, когато някой друг е по-успял от нас, когато някой е по-добър от нас в нещо. Намираме десетки причини, за да оправдаем неуспехите си.

Ние сме наполовина „Кобрата от 1-и до 9-и рунд“ и наполовина „Кобрата в минутите след загубата“. Държим на бой, но не признаваме, че другият бие повече./БЛИЦ

Свързани статии