Тревога! Половината българчета под критичния минимум по четене

Българските ученици показват по-ниски от средните резултати по четене, математика и природни науки, като особено тревожна е трайната тенденция за понижаването им. Това сочат резултатите от PISA – програма за стандартизирано международно оценяване на 15-годишните ученици в 79 държави, в което през 2018 г. са обхванати общо 600 000 деца от цял свят. От тях българчетата са 5300.

България попада сред държавите с най-големи разлики в подготовката между различните училища и с най-високи нива на социална и академична сегрегация, като регистрира понижаване на успеваемостта и на учениците с висок социален статус.

Регулярното международно стандартизирано оценяване се провежда за седми път, като България участва за шести. Данните се обработват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а у нас се администрира от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО). Обхваща 15-годишните, тъй като в повечето държави на тази възраст се завършва образователна степен.

Важно е да се отбележи, че тестовете „измерват” не толкова натрупани знания по различни предмети, колкото способността на учениците да ги прилагат практически в житейски ситуации.

PISA не е състезание между държавите. Резултатите са по-скоро индикатор доколко сработват политиките в образованието и могат да служат като база за промени м тях. Счита се, че периодът, в който такива промени могат да дадат отражение, е 2 цикъла на PISA, тоест 6 г.

През 2018 г. основен акцент е четивната грамотност, като тестът е с нов формат заради прехода към дигитално четене, използване на хипервръзки и различни източници.

Четене

По отношение на четенето и функционалната грамотност българските ученици са на 53 място от 79 държави. Средният им резултат е 420 точки – значително по-нисък (с 67 т.) от средното за ОИСР.

Начело с 555 е Китай, а на дъното с 340 – Филипините. Ние сме по-назад от почти всички европейски държави, а зад нас са основно арабски. Попадаме в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.

Сравнението с предишни години показва, че от 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. През 2018 г. то е с 16 т. спрямо 2012 г. и с 12 т. – спрямо 2015 г.

Стандартизираното изследване има 6 нива, като резултати под второ говорят за съществени пропуски. Делът на българските ученици под този критичен праг е значителен във всички етапи на изследването. През 2018 е 47,1%. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%.

От друга страна, делът на българските ученици с резултати на най-високото пето и шесто равнище е малък – 2,4 на сто, като след 2012 г. той устойчиво се понижава (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% ученици с резултати на пето и шесто равнище).

Математика

Средният резултат на българските ученици ни поставя на 48 място.

Българските тийнейджъри са с 436 т. при среден резултат за всички 489, тоест с 53 т. по-малко. Скалата на първенците изглежда по сходен начин – в челото е Китай, а на дъното Доминиканската република изпада зад Филипините. България е в една група с Малайзия, Албания, ОАЕ, Бруней, Румъния, Черна гора. След 2012 г. отново има устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици. През 2018 г. понижението е с 16 т. спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г.

Делът на нашите деца със знания под критичния праг от второ равнище е значителен във всички етапи на изследването и в последното е 44,4 на сто. За сравнение, учениците в държавите от ОИСР, които през 2018 г. имат резултати под второ равнище, са едва 22,7%.

Делът на нашите ученици с резултати на най-високото пето и шесто равнище е малък – 4,2%, като след 2012 г. той също устойчиво се понижава (ОИСР, PISA 2018 – 8,7% ученици с резултати на пето и шесто равнище).

Природни науки

По природни науки сме на 55 място със среден резултат 424 т. при 489 в ОИСР. Със сродни постижения са децата от Бруней, Йордания, Молдова, Тайланд, Уругвай, Румъния, Мексико, Катар, Албания и Коста Рика.

В сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-голямо намаление на резултатите. Отново има повишаване на дела на учениците с резултати под критичния праг и понижаване на дела на учениците с резултати на пето и шесто равнище.

Равен достъп до качествено образование

Резултатите от PISA 2018 показват, че разликата в постиженията по четене на българските ученици с най-облагодетелствано и най-необлагодетелствано положение според социално-икономическия им произход намалява значително между 2009 и 2018 г. Ако приложим методологията на ОИСР, според която разлика от 30 т. в резултатите на тестовете на PISA се равняват на наученото за една учебна година, то разликата между учениците от най-ниската и най-високата квартилна група според индекса на икономическия, социалния и културтния статус е 3,5 г. по четене (тази разлика беше 4 години в PISA 2015). Това обаче се дължи на значителен спад в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус, докато постиженията на учениците с нисък социално-икономически статус не се променят.

На практика България е единствената държава, в която разликата в представянето на учениците от най-горния и най-долния квартил на индекса на икономическия, социалния и културния статус се свива, защото намаляват само постиженията на учениците с висок социално-икономически статус.

Данните на PISA 2018, по подобие на PISA 2015, за пореден път показват, че високите постижения и равенството в образованието не са взаимно изключващи се характеристики на образователните системи. Една образователна система е ефективна, когато добри постижения имат както учениците от семейства с висок, така и учениците от семейства с нисък социален, икономически и културен статус.

PISA 2018 определя 3 основни фактора, които допринасят за високите постижения на учениците с неблагоприятен социално-икономически произход: подкрепата от страна на родители и учители, позитивният климат в училище и увереността в собствените способности.

У нас делът на учениците с по-неблагоприятен социално-икономически произход, които постигат високи резултати по четене (на пето и шесто равнище) е един от най-ниските сред всички участващи в изследването държави през 2018 г. – 6%, при средно 11% за ОИСР.

PISA 2018 потвърждава наличието на значителна хетерогенност в качеството на образованието, предлагано от различните училища. България обаче е сред страните с най-голяма вариация в резултатите по четене между отделните училища –54.7%.

Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора – индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация – в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.

България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена „образователна бедност“. /Вестник Марица

Свързани статии